Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

Разтърсен отново, той внимателно вдигна ръцете й и притисна устни към ожулените длани. Жестът накара останалите братя да се размърдат смутено.

— Какво очакваш да направя? — Гневът му се стопи и го остави безпомощен. — Какво очакваш да изпитвам?

— Не зная. — Тя самата не знаеше какво изпитва, не и когато тези очи се взираха в лицето й. — Просто искам да приключа с всичко това, Рейф. Моля те, нека разкажа на Девин това, което трябва да знае, за да свърши всичко.

— Добре. — Той я пусна и отстъпи назад. — Направи каквото трябва.

Тя се върна на стола си и пое новата чаша кафе, предложена й от Джаред. Девин задаваше въпросите, тя отговаряше. Рейф слушаше. Сетне си тръгна, без да каже дума.

Рийгън си каза, че не бива да се чувства засегната, постара се да го разбере.

— Девин, можеш ли да ми кажеш какво ще стане сега?

— Заместникът ми ще се обади, щом в болницата приключат с Джо. Ще бъде прехвърлен. Нарушил е изпитателния срок и забранителната заповед, така че ще излежи цялата присъда по предишното си обвинение.

Това бе твърде слабо удовлетворение, помисли си Девин и хвърли поглед към Каси. Тя не бе помръднала, нито проговорила през изминалия половин час.

— Ще му бъдат отправени и допълнителни обвинения — продължи Девин. — Влизане с взлом, нападение, опит за изнасилване. Ще включим и щетите по жилището. Може би ще има процес и ти ще трябва да свидетелстваш.

— Готова съм за това.

— При тези обстоятелства адвокатът му може да го посъветва да се признае за виновен по по-лекото обвинение.

Срещнал въпросителния поглед на Девин, Джаред кимна.

— Аз бих постъпил точно така.

— Да, добре. — Трудно е да не намразиш съдебната система, помисли си Девин, когато те засяга лично. — При всички случаи ще лежи в затвора за известно време. Предполагам от три до пет години. Няма да създава проблеми. Нито на теб, нито на Каси.

— Добре тогава. — Рийгън пое дълбоко въздух. — Всичко е ясно. Двете с Каси може ли да си тръгваме?

— Разбира се. Ще ви държа в течение.

— Не мога да се върна вкъщи с теб — обади се Каси за първи път, откакто бяха дошли в офиса. Гласът й прозвуча тих и дрезгав.

— Разбира се, че можеш.

— Как бих могла? — Тя се взря в сивите панталони на Рийгън, в грозните дупки на коленете. — Как е възможно изобщо да ме искаш в дома си, след всичко, което той ти причини?

— Той — тихо рече Рийгън. — Не ти, Каси. Ти нямаш вина.

— Разбира се, че съм виновна. — Каси вдигна глава и срещна погледа на Рийгън. — Зная какво можеше да ти направи, ако не си била достатъчно силна, за да го спреш. Какво би могъл да ти направи, за да се добере до мен, Рийгън. Ти си най-добрата приятелка, която някога съм имала.

— Тогава ми позволи да остана твоя приятелка.

— Искам това и зная, че вече си ми простила.

— Каси, няма какво да ти прощавам. Не се обвинявай — промълви Рийгън и хвана ръката на Каси.

— Трябва да го направя, защото се налага да намеря начин да простя на себе си. Ще започна като отведа децата си вкъщи и намеря начин да им осигуря начина на живот, който заслужават. Имам нужда да започна да се грижа за себе си и за тях. Нуждая се от това.

— След няколко дни — възрази Рийгън.

— Не. Сега. — Тя затвори очи, стегна се, сетне погледна към Джаред. — Можеш ли да ми помогнеш, Джаред?

— Разбира се, че мога. С каквото сметнеш за необходимо. Има много програми…

— Не. — Тя силно стисна устни. Време е, каза си, отдавна е време да поема отговорността. — Искам да подам молба за развод. Днес. Имам нужда от теб, за да ми кажеш какво трябва да направя.

— Добре. — Той я хвана за ръката и й помогна да стане, сетне нежно я прегърна през раменете. — Ела с мен. Ще се погрижим за всичко.

— Време беше — промърмори Шейн, щом вратата се затвори зад тях. Сви рамене, когато Девин го стрелна с поглед. — Ей, всички знаем, че трябваше да зареже тоя негодник преди години.

— Няма спор по този въпрос. — Рийгън стана, но едва се задържа на краката си. — Трудно й беше. Ще й бъде трудно да издържи докрай.

— Никога нямаше да го направи, ако той не беше наранил друг човек — промълви Девин. — Само нещо такова можеше да я принуди да предприеме нещо.

— Тогава се радвам, че стана така. И се радвам, че аз също го нараних. — Рийгън пое дълбоко въздух и зададе въпроса, който я измъчваше от много време. — Как е окото му, Девин?

— Ще ти се обадя, веднага щом разбера. Ако искаш.

— Мисля, че трябва да знам. — Тя протегна ръка към него, не за да се здрависа, а за да потърси опора.