Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

— Върви се обади на Девин — извика Ед и се втурна да настани Рийгън в сепарето. — Наведи глава. — Тя бързо тикна главата на Рийгън между коленете й. — Дишай бавно и дълбоко, браво, момичето ми. — Огледа помещението. Няколкото клиенти се бяха втренчили в Рийгън. — Е, какво чакате? Някой силен мъж да отиде и да хване онзи кучи син. Ти, Хорас, размърдай си задника и донеси на момичето чаша вода.

Резките заповеди на Ед накараха всички да се раздвижат. Доволна, тя повдигна главата на Рийгън.

— Е, цветът ти се върна — обяви и приседна до нея. Измъкна цигара от пакета в джоба на престилката си и я запали с клечка кибрит. Всмукна дълбоко и се усмихна. — Надявам се да си го ударила лошо, миличка. Много лошо.

Седнала в офиса на Девин, обхванала с две ръце чашата кафе, което Шейн й бе налял, Рийгън беше сигурна, че най-лошото е отминало. Всичко се бе случило, толкова бързо, че реакциите й бяха чисто емоционални. Но сега страхът бе преминал и вече можеше да разсъждава трезво.

Каси седеше до нея и мълчеше. Шейн крачеше като боксьор, загряващ за предстоящ мач. Зад бюрото си Девин спокойно попълваше доклада.

— Извинявай, че те карам да повториш отново всичко, Рийгън — започна той. — Но колкото по-ясно е написано оплакването, толкова по-бързо ще приключим с всичко.

— Няма нищо. Вече съм добре. — Тя разсеяно придърпа скъсаните си панталони. Коленете й още пареха, колкото от щедрата дезинфекция на Ед, толкова и от съприкосновението с асфалта. — Искам да приключим. Мога…

Тя млъкна, щом вратата рязко се отвори. В първия миг зърна само лицето на Рейф — бледо, каменно, с горящи зелени очи, които можеха да те убият на място.

Сърцето й се качи в гърлото. Преди да успее да се изправи, той я вдигна и я притисна в обятията си.

— Добре ли си? Ранена ли си? — Гласът му бе дрезгав и напрегнат. Не бе в състояние да разсъждава. Откакто бе чул за нападението, изпитваше само неистов страх за нея. Отново я притисна към себе си и зарови лице в косата й.

Тя затрепери неудържимо.

— Добре съм. Наистина съм… — Но гласът й секна. Ако можеше да потъне в прегръдките му, да се стопи, щеше да бъде добре.

— Удари ли те? — Погали косата й, отдръпна я от себе си, за да се увери сам, че не е пострадала сериозно. — Направи ли ти нещо?

Тя само поклати глава и притисна лице към рамото му.

Като я притисна отново в прегръдките си, Рейф хвърли поглед към Девин.

— Къде е той?

— Арестуван е.

Рейф хвърли яростен поглед към килиите в задната част.

— Не е тук, Рейф. — Макар гласът му да бе спокоен, Девин се подготви за нападение. — Няма да можеш да се добереш до него.

— Смяташ, че можеш да ме спреш?

Влязъл след Рейф, Джаред сложи ръка на рамото му.

— Защо не седнеш?

Рейф рязко отблъсна ръката му.

— Разкарай се.

— Сега това е проблем на закона — рече Девин и се надигна от стола си.

— По дяволите закона и ти заедно с него. Искам да знам къде е Джо.

— Като го намериш, Рейф, аз ще ти държа палтото. — Готов за действие, Шейн се ухили. — Ако имаш палто. Винаги съм мразил тоя кучи син.

— Млъкни — намеси се Джаред и сведе очи към Каси.

— Задръж си адвокатските глупости — отвърна Шейн, стиснал юмруци. — Аз съм на страната на Рейф.

— Нямам нужда нито от теб, нито от когото и да било. Не заставай на пътя ми, Девин.

— Вече съм на пътя ти. Сега седни, или ще те затворя в килията.

Той се стрелна толкова бързо, че Рийгън успя само да извика тихо. В следващия миг Рейф бе сграбчил Девин за ризата през бюрото. Не смяташе, че се успокоила, но думите, които двамата Макейд си разменяха, я разтърсиха, преди да е успяла да се съвземе от шока.

Без съмнение всеки момент щеше да се пролее кръв.

— Престанете — рече тя, но гласът й бе слаб и почти не се чу от крясъците в стаята. — Казах да престанете — повтори тя. Нещо падна с трясък зад нея и сърцето я бясно заби. — Престанете веднага! — изкрещя.

Изненадващата сила на гласа й спря юмрука на Рейф и блъсканицата зад гърба й. Четирима мъже се втренчиха в нея, застинали като статуи по време на битка.

— Държите се като деца. По-лошо от деца. Каква полза ще има, ако четиримата се сбиете? Съвсем типично — рече, по-скоро отвратена, отколкото уплашена.

— Съвсем типично поведение, което бих очаквала от група безмозъчни павиани. Истински герои. — Тя изсумтя и грабна палтото си. — Нямам намерение да седя тук и да наблюдавам как четиримата се правите на пихтия.

— Седни, Рийгън. — Тъй като продължи към вратата, Рейф изруга и тръгна след нея. — Седни — повтори, като потисна гнева си и нежно я обърна. — Господи, погледни си ръцете.