Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

Приятно бе децата да се въртят из къщата сутрин, Ема да я целува тържествено, а Конър да я дарява с една от редките си усмивки.

Харесваше й да изпреварва Каси в кухнята, за да приготви закуската и да поглади рошавите светли глави.

Майчинството никога не е било сред амбициите й, но започваше да се чуди дали ще се справи добре.

Вдигна пастела, който Ема бе оставила на масата. Помириса го и се усмихна. Странно колко бързо къщата започваше да попива аромата на децата. Пастели и глина, горещ шоколад и овесени ядки.

И странно колко бързо бе започнала да чака с нетърпение да ги завари тук след работа.

Разсеяно прибра пастела в джоба си. Именно на работа трябваше да отиде.

По навик изплакна чашата от кафето и я сложи на сушилнята. Хвърли последен поглед наоколо, отвори вратата на кухнята и заслиза по стълбите, за да отвори магазина.

Едва обърна надписа «Отворено», отключи вратата и мина зад тезгяха да отключи касата, когато Джо Долин влезе в магазина.

Тя бързо потисна тревогата си, като си напомни, че той е тук, а Каси я няма.

Беше напълнял доста за трите години откакто го познаваше. Все още имаше мускули, но обвити с твърде много кашончета бира. Предположи, че навремето е бил привлекателен мъж, преди лицето му да подпухне и под мрачните му кафяви очи да се появят торбички.

Един от предните му зъби беше счупен, но Рийгън не знаеше дали заслугата е на юмрука на младия Рейф, а носът му бе чупен от Рейф и от неколцина други.

Тя с отвращение си припомни, че веднъж или два пъти се бе опитал да я опипва. Бе я гледал, неведнъж и дваж, алчно и с всезнаеща усмивка.

Рийгън дори не бе казала на Каси за това. Нито пък имаше намерение да й каже някога.

Приготви се за кавга, но той тихо затвори вратата, свали шапката си с козирка и застана смирено като селянин пред своята кралица.

— Рийгън. Извинявай, че те безпокоя. Разкаянието в гласа му и сведената му глава едва не я трогнаха. Но тя си спомни синините по шията на Каси.

— Какво искаш, Джо?

— Чух, че Каси е отседнала при теб.

Само Каси, отбеляза Рийгън. Нито дума за децата.

— Така е.

— Предполагам, знаеш за неприятностите.

— Да, зная. Арестуваха те, защото я беше бил жестоко.

— Бях ужасно пиян.

— Съдът може да приеме това за извинение. Аз не го приемам.

Очите му се присвиха и проблеснаха, но той не вдигна глава.

— Чувствам се ужасно. Вече дни наред се тревожа за нея. Сега така подредиха нещата, че не мога да се приближавам до нея, за да й го кажа. Дойдох да те помоля за услуга.

Най-сетне вдигна глава и в очите му блестяха сълзи.

— Каси много те цени.

— Аз също я ценя — безизразно отвърна Рийгън. Нямаше да позволи сълзите на мъжа да повлияят на преценката й.

— Да, добре. Надявах се да й поговориш за мен. Да я убедиш да ми даде още един шанс. Не мога да я помоля сам заради тази проклета забранителна заповед. Но теб ще те послуша.

— Нямам такова влияние върху Каси, Джо.

— Теб ще те послуша — настоя той. — Винаги дрънкаше колко си била умна. Кажеш ли й да се върне вкъщи тя ще си дойде.

Рийгън бавно подпря длани на тезгяха.

— Ако ме слушаше, щеше да те напусне преди години.

Челюстта му се стегна.

— Слушай. Мъжът има право…

— Да бие жена си? — рязко го прекъсна тя. — Не и според моите разбирания, нито пък според закона. Не, няма да й кажа да се върне при теб, Джо. И ако това е всичко, за което си дошъл, можеш да си вървиш.

Устните му се разтеглиха назад и оголиха стиснатите зъби, очите му станаха студени като мраморни топчета.

— Все тъй надута и високомерна. Смяташ се за нещо повече от мен.

— Не, не се смятам. Сигурна съм, че съм нещо повече от теб. Напусни магазина ми или ще накарам шериф Макейд да те тикне в затвора за тормоз.

— Жената принадлежи на съпруга си. — Той стовари юмрук върху тезгяха, достатъчно силно, за да напука стъклото. — Кажи да докара кльощавия си задник вкъщи, ако разбира какво е добро за нея. И какво е добро за теб.

Страхът сграбчи Рийгън за гърлото и тя преглътна мъчително. Стисна пастела в джоба си, сякаш беше талисман.

— Това заплаха ли е? — попита хладно. — Не ми се вярва надзорникът ти да одобри това. Да му се обадя ли да го попитам?

— Кучка. Ти си една студена гадна кучка, която не може да си намери истински мъж. — Искаше да я удари, да усети как юмрукът му се стоварва в това лице на ледена кралица. — Застанеш ли между мен и жена ми, и двете ще си получите заслуженото. Като свърша с нея, ще дойда за теб. Ще видим дали ще си толкова надута и високомерна, като приключа с теб. — Той си нахлупи шапката и се извърна към вратата. — Предай й какво съм казал. Кажи й, че чакам. Най-добре да накара това копеле Макейд да скъса ония документи и да се прибере вкъщи веднага.