Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

— Птиченцето не ви е излъгало. Аз също съм му хвърлила око.

Жената се разсмя толкова силно, че трябваше да остави шоколадовите бонбони, за да придържа корема си.

— По-добре изобщо да не изпускаш от поглед момче като него. По-трудно е да го укротиш от кюфте в горещ тиган. Той беше лошо момче, Рийгън. А лошите момчета се превръщат в опасни мъже.

— Зная — намигна й Рийгън. — Точно затова го харесвам. Отбийте се да разгледате магазина ми, госпожо Мец.

— Ще се отбия. — Тя поклати глава и започна да изпразва количката си. — Престани да зяпаш, момче — подхвърли на кльощавия продавач, който изпращаше с поглед Рийгън, — маркирай покупките. Никога няма да си достатъчно опасен, за да завъртиш главата на такава жена.

Развеселена от срещата, Рийгън пое по тротоара. Хубав град, помисли си и вдигна ръка да отвърне не нечий поздрав от другата страна на улицата. Тротоарите бяха неравни, издути от корените на дърветата и студа, библиотеката работеше само три дни в седмицата, а пощата беше затворена за цял час следобед.

Но въпреки това, а може би точно заради това, градът беше хубав. Уверена бе, че Рейф не си дава сметка за доброжелателното посрещане.

Не го посрещат с радостни възгласи, помисли си, като зави зад ъгъла на главната улица. Това не беше в техен стил. Блудният син бе навлязъл в ритъма на града без звън на камбани или празнични фанфари.

А когато отново си тръгнеше, заминаването му също нямаше да бъде отбелязано гръмко. Няколко подхвърлени забележки на гишето в пощата, две-три хипотези, споделени в закусвалнята. После градът щеше да продължи своя живот, спокойно както винаги.

Надяваше се и тя да съумее да го стори.

Подхвана по-добре плика с покупките и зави към магазина. Наслаждавай се на момента, напомни си. Не мисли за бъдещето. Такива бяха правилата; тя ги бе наложила. Трябваше само да ги спазва.

А ако намереше извинение, за да се промъкне по-късно в къщата му и да открадне някой час в неговата компания, толкова по-добре.

Въодушевена от идеята, тя измъкна ключовете от джоба си. Подрънкваше с тях, докато се изкачваше по стълбите с покупките.

Ако бе по-внимателна, ако не мислеше за Рейф, може би щеше да забележи по-рано. Но вече посягаше към вратата, когато видя, че не е на пантите си, а само е подпряна там.

Застина за миг, неспособна да осъзнае случилото се. Загуби твърде много време.

Щом се извърна да побегне, Джо рязко блъсна вратата настрани. Трясъкът я накара да изпищи. Викът замря в гърлото й, когато ръката на мъжа обви шията й.

— Чудех се коя от двете ще се върне първа. Хубаво е, че си ти. — Дъхът му вонеше на уиски и възбуда. — Отдавна чакам да те пипна.

Притисна уста към ухото й, възбуден от опита й да се измъкне.

— Ще ти покажа на какво е способен истинският мъж. Ще махна тия хубави дрехи и хубаво ще ти покажа.

Мъжът издиша шумно, сграбчи я за гърдата със свободната си ръка и стисна силно. Кожата й настръхна и за един кратък ужасяващ миг страхът я заслепи, замъгли разума й.

— Ще си взема от това, което чух, че е получило онова копеле Макейд. После така ще подредя лицето ти, че никой вече няма да смята, че си хубава.

Като я повлече навътре през разбитата врата, тя с ужас си представи какво би могъл да й стори. Тя се залюля назад. Покупките паднаха на пътеката. Токовете й се плъзнаха по пода.

— Щом Каси се върне, ще получи същото. Но първо ще се позабавлявам, като ти посмачкам фасона. — Със свободната си ръка той я дръпна за косата, тихият й стон му достави удоволствие.

В същия миг тя си спомни, че ключовете все още са във вцепенената й ръка. Като изричаше молитви наум, тя замахна и стовари юмрука с подаващите се между пръстите й ключове върху главата му.

Той зави като бясно куче и охлаби хватката си. Рийгън успя да си поеме въздух и хукна по стълбите, убедена, че всеки момент ще я догони. На последното стъпало се препъна и падна на ръце и колене. Готова да изпищи, се извърна назад.

И го видя паднал на площадката, притиснал ръка към лицето си, измежду пръстите му се стичаше кръв. Тя се изправи като в транс и бавно тръгна по улицата към закусвалнята. Ушите й бучаха и тя бавно вдишваше и издишваше.

Пристъпи вътре и затвори вратата. Нямаше представа, че палтото й виси на единия ръкав, а панталоните й са окървавени и разкъсани на коленете.

Каси изпусна таблата и съдовете се пръснаха на парчета по пода.

— Рийгън! Боже мой!

— Мисля, че трябва да се обадиш на Девин — бавно изрече Рийгън. — Джо е на площадката пред апартамента ми. Мисля, че го ударих лошо. — Стаята се завъртя пред очите й и тя се подпря на стената на близкото сепаре. — Трябва да седна.