Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

— Бил го е? — Въпросът бе зададен тихо, но огънят в очите вече гореше.

— Не, не ми се вярва. Каси яростно защитава децата си. Но душевният тормоз не оставя синини. — Тя сви рамене. — Е, подобно нещо вече няма да им случи. — Подаде му да избърше чистата чиния. — Баща ти миеше ли чинии?

— Само на Деня на благодарността. — Рейф избърса чинията и я остави. — Бък Макейд беше мъжко момче.

— Бък? — Впечатлена, Рийгън сви устни. — Звучи внушително.

— Беше суров мъж. Имаше очи, които можеха да пробият дупки в теб, ако объркаш конците. Девин има неговите очи. Аз имам неговите ръце. — Рейф се втренчи в дланите си, огъна пръсти. — Беше такава изненада за мен, когато един ден сведох поглед и видях ръцете на баща си в края на китките си.

Рийгън нямаше представа защо се трогна толкова силно, като го зърна да се усмихва на ръцете си, метнал на рамо кърпата за подсушаване на чинии.

— Близки ли бяхте с баща си?

— Не достатъчно. И не достатъчно дълго.

— Кога го загуби?

— Бях на петнайсет. Прегази го трактор. Почина след седмица.

Тя отново потопи ръце във водата, опита да преглътне сълзите си.

— Затова ли мразиш фермата?

— Да, предполагам. — Странно, никога не му бе хрумвало, че причината е толкова проста. Фермата бе отнела баща му, затова я бе намразил. — Той я обичаше, всеки каменист метър. Както я обича Шейн.

— Какво е взел Джаред от него?

— Устата… Джар може да се пазари също като стареца и да те убеди, че за теб сделката е била много по-изгодна.

— Тогава изпитвам облекчение, че е мой адвокат. — Тя му подаде нова чиния. — Баща ми никога през живота си не е измил нито една чиния. Сигурна съм, че мама би била ужасена, ако се беше опитал. Кухнята е владение на жената — сухо рече тя. — Бяха напълно съгласни по този въпрос. Тя му носеше първата чаша кафе всяка сутрин, преди да тръгне за болницата. Той е хирург.

— Огорчение ли долавям?

— Навремето наистина изпитвах огорчение — призна тя. — Тя стана точно такава, каквато той искаше от нея да бъде. Ако някога е била различна или е искала да бъде различна, не го показа. Тя е съпругата на доктор Бишъп и това е всичко.

Рейф започваше да разбира защо тя е твърдо решена да изгражда собствените си позиции, да съставя самостоятелно мнението си.

— Може би това е всичко, което иска да бъде.

— Очевидно. Но просто се вбесявах да гледам как го обслужва, как покровителствено се отнася той към нея. Дава й пари и я нарича «женичката ми». — Споменът я накара да стисне зъби. — Мама обичаше да живее във Вашингтон, но преди няколко години, когато баща ми реши, че иска да се премести в Аризона, тя приготви багажа, без да възрази. — Рийгън въздъхна. — Но те са блажено щастливи. Аз ги изумявам също както те ме изумяват.

— Защото нямаш богат съпруг, голяма къща и не членуваш в местния спортен клуб?

— Именно. — Тя вдигна поглед към него, изненадана и развеселена. — Познаваш ли ги?

— Мисля, че току-що се запознах с тях. — И по този начин бе научил нещо ново за нея. — И тъй, скъпа, защо нямаш богат съпруг, голяма къща и членска карта в местния спортен клуб?

— Защото обичам независимостта, искам да имам собствено жилище и играя ужасно голф. — Тя отметна косата си. — Всъщност мама имаше големи надежди за мен, когато се запозна с Джаред.

Купата, която подсушаваше изтропа върху плота.

— Повтори, ако обичаш.

— Дойдоха ми на гости точно след като се бях установила. Той ни заведе на вечеря.

— Джаред — повтори внимателно Рейф — те е завел на вечеря.

— М-хм… Няколко пъти. На мама й допадна идеята, че излизам с адвокат. Тази професия се нарежда на второ място в нейния списък след лекарската.

— Излизаш. На срещи. Ходила си на срещи с Джаред?

— Излизахме няколко пъти. Беше точно след развода му. — Тя му подаде нова купа и повдигна вежда, тъй като мъжът не я пое. — Проблем ли има?

— Ходила си на срещи с брат ми?

— Струва ми се, че току-що уточнихме това. — Реши, че е по-добре да прехапе устната си, вместо да се усмихне. — Не ти ли е споменавал?

— Не. Струва ми се, че искам да, чуя определението ти за среща.

— Имаш предвид дали съм спала с него? — Като се опита да запази каменно изражение, тя наклони глава. — Ще го пребиеш ли? Може ли да дойда да гледам?

Очевидно нямаше представа колко малко я дели от потапянето на красивото й лице в сапунената вода.

— Зададох ти съвсем лесен въпрос.

— Един мускул трепти на челюстта ти, Рейф. Много ти отива. Не — отвърна, неспособна повече да сдържа смеха си. — Разбира се, че не съм спала с него. — Весело пъхна купата в ръцете му. — Целувала съм го за лека нощ. Няколко пъти. Мога да заявя, и то съвсем отговорно, че поне петдесет процента от братята Макейд са майстори в целувките.