Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

— В трети, да, сър.

Рейф повдигна вежда и подаде виното на Рийгън. Значи е на осем години, пресметна наум той, а говори като стар свещеник. — Госпожа Палица още ли е учителка?

— Да, сър.

— Навремето й викахме госпожа Патица. — Очите на момчето се разшириха, а Рейф грабна един морков от масата. — Обзалагам се, че още й викате така.

— Да, сър — промърмори Конър и крадешком хвърли поглед към майка си. — Понякога. — Събра целия кураж, който бе успял да натрупа, откак му бяха казали, че Рейф Макейд ще дойде на гости, и пое дълбоко въздух. — Купили сте имението на Барлоу.

— Точно така.

— То е обитавано от духове.

Рейф си отхапа от моркова и се ухили.

— И още как.

— Зная всичко за битката и за останалото — бързо изрече Конър. — Това е бил най-кървавият ден по време на Гражданската война и всъщност никой не е победил, защото… — Момчето смутено замълча. Нещастно си помиели, че точно затова някои от децата в училище го наричаха «тъпак».

— Защото никой не предприел последна атака — довърши Рейф вместо него. — Ако искаш, ела в къщата някой ден да разгледаш. Ще ми бъде полезен някой, който знае всичко за битката.

— Имам книжка. С картинки.

— Така ли? — Рейф пое предложената му от Рийгън чаша вино. — Донеси да я видим.

Твърде лесно успя да предразположи момчето, докато обсъждаха погрешната стратегия на Маклелан или пък битката за моста Бърнсайд. Рейф осъзна, че момчето е умно, съобразително, твърде начетено за възрастта си и прекалено стеснително, за да демонстрира умствените си възможности.

Момиченцето, миниатюрно копие на майка си, никога не се отдалечаваше от Каси или от Рийгън, изяде вечерята си на малки хапчици. И го наблюдаваше като малко ястребче.

— Ед щеше да печели много повече, ако ти работеше в кухнята наместо да сервираш — отбеляза Рейф, след като бе изял без остатък втора порция. — Ще започне да печели двойно само за месец.

Каси смаяно примига. Толкова години никой не бе казал добра дума ястията, които приготвяше.

— Радвам се, че ти хареса. Мога да ти сложа и за вкъщи. Само трябва да го стоплиш.

— Благодаря ти, ще взема.

Щом Каси стана и започна да прибира, Рийгън вдигна ръка.

— Не, недей. Ти сготви, аз ще почистя.

— Но…

— Такава беше сделката. И тъй като Рейф изяде колкото две големи момчета, ще ми помогне.

Децата със страхопочитание загледаха как Рейф весело събира чиниите. Мъжете, които те познаваха, щяха да се оригнат, да разкопчаят колана си и да се настанят пред телевизора с бира.

— Татко казва, че момичетата и женчовците мият чинии — обяви Ема с изненадващо ясен глас.

— Ема! — Кейси пребледня и се втренчи в Рейф, очаквайки наказание.

Той размисли дали да не изкаже мнението си за ума на баща й, но се отказа.

— Моята майка винаги казваше, че храната трябва да се заслужи — рече весело и намигна на момиченцето. — Освен това, ако измия чиниите с Рийгън, може би ще мога да я целуна.

— Защо?

— Защото е почти толкова вкусна колкото пилето и кнедлите на майка ти.

Доволна от отговора, Ема сериозно отхапа от бисквитата си.

— Ще изкъпя Ема. — Каси смутено изведе децата си от кухнята. — Трябва да си легна рано. Утре ще сервирам от сутринта в кафенето.

— Благодаря за вечерята, Каси.

— Много добре се справи — отбеляза Рийгън. — Може би за първи път от години сядат на масата с мъж и водят цивилизован разговор.

— Долин е не само свиня, а и глупак. — Рейф сложи чиниите на плота. — Такава сладка жена и толкова хубави деца. Всеки мъж би бил щастлив да ги има.

Свой собствен дом, помисли си Рейф. Жена, която да те обича. Деца, които тичат да те посрещнат вечер. Семейна вечеря. Шум в кухнята.

Странно, никога не му бе минавало през ум, че иска или се нуждае от подобно нещо.

— Направи им впечатление — продължи Рийгън и напълни умивалника с гореща сапунена вода. — Добро впечатление. За всички тях бе добре да видят силен интелигентен мъж, който се държи по строг интелигентен начин.

Тя се извърна и усмивката й угасна, щом срещна погледа на мъжа. Беше свикнала с начина, по който Рейф се взираше в нея, или почти бе свикнала. Но този път зърна в очите му по-различни чувства, някак по-дълбоки.

— Какво има?

— Хмм? — Той дойде на себе си и осъзна, че се чувства като човек, който се е плъзнал силно и се е приземил на тънък лед. — Нищо. Нищо. — Господи, та той си мислеше за сватба, деца и къща с ограда. — Момчето, Конър. Той е ужасно умен, нали?

— Има само шестици — каза Рийгън гордо, сякаш беше нейно собствено дете. — Умен е, чувствителен и сладък — което го прави идеална мишена за Джо. Безмилостно е тормозил детето.