Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

Рейф се вгледа в лицето на брат си. Под маската на спокойствието забеляза ярост и неудовлетворение.

— Ще позволиш да се отърве безнаказано?

— Аз не издавам присъдите. — Девин с мъка потисна гнева и чувството за безпомощност. — Не мога да направя нищо, освен да убедя Каси да ми позволи да издам забранителна заповед, за да е сигурна, че той няма да се приближи до нея и децата.

— Междувременно те ще живеят в дома на Рийгън. Това я поставя по средата.

— На мен това също не ми харесва. Но трябва да се грижа за спазването на закона.

— А аз не.

Девин хладно се втренчи в брат си.

— Така е. Но започнеш ли нещо с Долин, ще бъде в негова услуга. Той ще направи грешка, Рейф. Достатъчно е само едно провинение и ще го затворя отново в килията. Докато това стане… Не зная докъде са стигнали нещата между теб и Рийгън, но ако се пренесеш в дома й, това ще ме успокои много повече от някаква си безполезна забранителна заповед.

— Искаш да помоля Рийгън да ми позволи да се нанеса при нея?

— И при Каси и децата.

Идеята му се стори изненадващо привлекателна. Да се буди до нея, да пият заедно първата за деня чаша кафе.

— Ще ме назначиш ли за заместник, Дев?

— За нищо на света.

— Жалко. Добре, ще поговоря с Рийгън и ще ти се обадя.

— Дума да не става. — Рийгън скръсти ръце. — Няма да спиш в леглото ми при две малки деца в съседната стая.

— Не става дума за секс — търпеливо обясни Рейф. — Сексът ще бъде само допълнителна награда. Това е официална молба от шерифа.

— Който случайно е твой брат. Не! — Тя се извърна да остави стъклената купа на полицата, която почистваше от праха. — Така ще накараме Каси да се чувства неудобно и ще дадем лош пример на децата.

Ами ако те не бяха там? Едва се сдържа да не изрече гласно въпроса.

— Цялата работа е точно заради Каси и децата — настоя той. — Да не смяташ, че Долин ще ги остави на мира само защото е подписал някаква хартийка, която му забранява да ги доближава?

— Нямам представа какво ще направи, но първо ще трябва да мине през мен.

Само мисълта за това смръзна кръвта в жилите му.

— Слушай…

Тя отблъсна ръката му от рамото си и рязко се извърна.

— Не, ти слушай. Мъжът е грубиян и пияница. Не се страхувам от пияни грубияни. Предложих на Каси да се настани в дома ми и тя е добре дошла да остане колкото пожелае. Имам хубава здрава ключалка на вратата, която ще използвам. Зная телефонния номер на шерифа, който също ще използвам, ако е необходимо.

— На тази врата няма ключалка — посочи Рейф входа на магазина. — Какво ще му попречи да влезе оттук през работно ти време и да започне да те тормози? Или нещо още по-лошо.

— Аз ще му попреча.

— Ясно. — Той се зачуди дали ако я разтърси, ще й върне ума на място. — Като вирнеш брадичка, няма да спреш Долин. В случай че още не си разбрала, на него му е приятно да бие жени.

— Ще си направя труда да ти напомня, че през последните три години аз бях тук, а теб те нямаше. Виждала съм какво е причинявал на Каси.

— И смяташ, че само защото не си омъжена за него, си в безопасност? — Той наистина я разтърси. — Не може да си толкова глупава.

— Не съм глупава — тросна се тя. — Зная какво да правя. Нямам нужда, а и не те искам за телохранител.

Пламъците в очите му бавно угаснаха. Ръцете върху раменете й се напрегнаха, сетне се отдръпнаха.

— Предполагам, това е най-важното, нали? Не се нуждаеш и не искаш помощта ми.

Его, помисли си тя и потисна въздишката си. Нямаше по-свиреп и по-уязвим звяр от мъжкото его.

— Офисът на шерифа е на пет минути път, ако се наложи да извикам войски. — Надявайки се да успокои и него, и себе си, Рийгън, на свой ред, сложи ръце на раменете му. — Рейф, ценя загрижеността ти, наистина. Но мога да опазя себе си, а също и Каси, ако се стигне дотам.

— Сигурен съм, че можеш.

— Години наред работих в магазин във Вашингтон. Една паметна вечер ме обраха с пистолет. Зная как да се държа разумно, да не поемам рискове и да се защитавам. Ценя факта, че си разтревожен, но аз не съм Каси. Мен той не може да изплаши, нито пък да ме принуди да направя нещо.

— Рийгън…

— Почакай, остави ме да довърша. В момента Каси е толкова уязвима, а децата се прекалено мълчаливи. Не зная как ще реагират, ако се появи мъж в къщата. Децата не те познават.

Той пъхна ръце в джобовете си.

— Няма да бия.

— Те няма да бъдат сигурни в това. Малката Ема седи в краката на Каси с куклата си и почти не говори. А момчето… Господи, Рейф, той ми къса сърцето. Нужно им е време, за да се почувстват отново в безопасност. Ти си твърде едър, твърде силен, твърде… мъжествен.