Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

Той усети промяната в нея, в себе си. Бе очарован. Защо винаги бяха бързали толкова, зачуди се. Защо се бе колебал да се наслади, да му се наслаждават, като бе толкова приятно?

Обичаше вкуса й, този леко прелъстителен вкус на кожата й. Допира на тялото й, нежно и стройно. Аромата на косата й, на дрехите, на раменете й.

И сега се наслаждаваше на всичко това с продължителни бавни целувки, които замъгляваха съзнанието му и го караха да забрави за всичко останало, освен за тази стая и тях двамата.

Този път ръцете му нежно съблякоха пуловера, плъзнаха панталона по бедрата й. Наместо да докосва, да обладава, той я целуна отново по устните, докато тялото й отмаля.

— Дай на мен — прошепна тя и се отмести. Двамата застанаха на колене. Замъглените й от страст очи срещнаха погледа на мъжа, докато разкопчаваше ризата му. Свали я, подпря ръце на раменете му и се залюля към него.

Прегърнаха се, помръдваха леко само за да вкусят, да разменят нежни ласки. Тя се усмихна, когато устните му докоснаха рамото й, въздъхна, когато вкуси кожата на шията му.

Щом съблякоха дрехите, той я привлече върху себе си, косата й се разпиля върху гърдите му.

Би могла да се рее безкрайно върху този тънък като шепот облак от усещания, през прозорците да се процеждат хладните лъчи на зимното слънце, огънят да припуква, да чувства силното мъжко тяло под себе си.

Да се наслаждава на нежните ласки на ръцете му, успокоителни дори когато възбуждаха, беше като небесен дар. Чувстваше това; чудо с всяка своя фибра, всеки нерв, всеки удар на сърцето си.

Вече нямаше ярост и нетърпение, отчаяние и неистово желание за сливане. Сега съзнаваше всичко — прашинките, танцуващи в слънчевите лъчи, струящи към пода, приспивния съсък на пламъците в огнището, аромата на рози, примесен с неговото мъжествено ухание.

Можеше да преброи ударите на сърцето му, усети как стават по-силни и по-бързи, когато плъзна устни по гърдите му. Чувстваше стегнатите мускули под ръката си, чуваше собственото си учестено дишане.

С тих стон обви крака около тялото му, щом той я претърколи по гръб.

Времето се разтегли, затрептя. Часовникът на полицата отмерваше секундите, минутите. Но това бе друг свят. Тук имаше само лениво задоволявани желания и потънали в забрава сърца.

За нейно и свое удоволствие той я поведе нежно към ръба и отвъд него. Името му се отрони като въздишка от устните й, тялото й се извиваше, напрягаше, нежно като коприна. Усети как тя го притегли към себе си и с тих стон проникна в нея.

Завладян от нея, от красотата на преживяното, той зарови лице в косите й. Нежността разтърси и двамата.

Не разговаряха за това. Когато на сутринта се разделиха, и двамата се държаха умишлено непринудено. Но мислеха за това. И бяха разтревожени.

Рейф гледа след колата й, докато слънцето надничаше иззад планините на изток. Щом се скри от погледа му и нямаше кого да го види, притисна длан към сърцето си.

Усещаше там болка, която не успяваше да пропъди. Обзе го лошото предчувствие, че Рийгън я беше причинила и че по някакъв начин само за часове бе затънал неспасяемо.

Господи, тя вече му липсваше.

Наруга се за това, наруга се, задето като дресирано куче посегна към цигарите, които ги нямаше. Това са само навици, увери се сам. Ако искаше, можеше просто да си купи пакет цигари и да пуши до изнемога. Също както можеше да я отвлече обратно тук, когато си поиска.

Сексът бе силна връзка. Нищо чудно, че се бе оплел и той.

Не бе нужно да има нещо повече. Бяха уточнили това, нали? Един мъж има право да бъде леко разтърсен след трийсет и няколко часа секс и усамотение с прекрасна жена.

Не искаше нищо повече. Тя също.

Беше облекчение и удоволствие да намери любовница, с желания, съвпадащи с неговите. Жена, която не очакваше от него да играе игрички, да дава обещания, които никой от двамата не смяташе, че ще спази, да изрича думи, които все пак си оставаха само думи.

Той се намръщи, грабна лопатата и започна да изрива снега, натрупан на пътеката. Слънцето ставаше все по-силно, а Рейф работеше бързо, тъй че въпреки поривите на северния вятър, се изпоти под палтото.

Тя вероятно се е отправила право под душа, помисли си и хвърли тежкия сняг отстрани на пътеката. За да измие прекрасната си кестенява коса.

Зачуди се как ли изглежда косата й мокра. Ще изрови от гардероба някои от спретнатите си класически дрехи. Не, поправи се. Рийгън никога не рови. Тя избира. Приятни убити цветове, строга кройка. Едно от онези сака за делови жени с брошка на ревера.