Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

Ще оправи грима си, но съвсем дискретно. Само лек руж на скулите, леки сенки над невероятно дългите ресници. Сетне червило — не червено, не светло, а тъмно розово, за да подчертае пълните устни и малката бенка отстрани.

Стигнал до средата на пътеката, той спря, облегна се на лопатата и се зачуди дали не си е загубил ума. Та той мислеше за грима й.

Какво го беше грижа, по дяволите, каква боя ще си сложи, като слезе да отвори магазина?

Ще постави чайника с вода за чай или ще стопли леко ябълково вино, така че помещението да се изпъни с ухание на ябълки и подправки. Сетне ще прекара целия ден, без изобщо да се сети за него.

Снегът се разхвърча, щом се нахвърли върху него. Е, той самият имаше доста работа, за да мечтае за нея.

Щом стигна краят на пътеката, търпението му се беше изчерпало. В същия миг на алеята се появи Девин с шерифската кола.

— Какво искаш, по дяволите? — изкрещя Рейф. — Няма ли кого да арестуваш?

— Странно как малката буря успокоява нещата. — Девин се облегна на отворената врата на колата и развеселено се втренчи в брат си. — Видях, че колата на Рийгън я няма, реших, че е безопасно да се отбия.

— Хората ми ще пристигнат всеки момент. Нямам време за празни приказки.

— В такъв случай ще си отнеса поничките и ще си ида.

Рейф прокара ръка по измръзналото си лице.

— Какви понички?

— С ябълки и карамел.

Някои неща са свещени, а ябълковата поничка в студено утро се нареждаше на първо място.

— Е, цяла сутрин ли ще стоиш там с тази идиотска усмивка на лицето си? Дай ми проклетата поничка.

Девин покорно извади хартиения плик от колата и бавно приближи.

— Вчера станаха три катастрофи в града. Шофьори, достатъчно неразумни да излязат в такова време.

— Антиетам е див град. Наложи ли се да застреляш някого?

— Напоследък не се е налагало. — Девин измъкна поничка за себе си, преди да подаде плика на Рейф. — Прекъснах обаче един юмручен бой.

— В кръчмата ли?

— Не, в магазина. Мили Йедер и госпожа Мец се сбили за последния пакет тоалетна хартия.

Устните на Рейф трепнаха в усмивка.

— Хората стават малко нервни относно потребностите си, когато падне големия сняг.

— На мен ли го казваш. Госпожа Мец цапардосала Мили по главата с връзка банани. Нужна беше голяма дипломатичност, за да разубедя Мили да не подава оплакване.

— Нападение с тропически плодове. Сигурно щяха да й лепнат голяма присъда. — Отново спокоен, Рейф облиза парченцето ябълка от палеца си. — Да ме осведомиш за последните съдебни процеси и изпитания в Антиетам ли си дошъл?

— Това е само допълнителна награда. — Девин довърши поничката си и извади цигара. Усмивката му беше широка и напълно лишена от съчувствие, когато Рейф изстена. Запали я и всмукна дълбоко. — Казват, че храната била по-вкусна, като се откажеш от цигарите.

— Нищо не е по-вкусно — тросна се Рейф. — Но някои от нас имат силна воля. Духни насам, копеле такова.

— Истинският убиец е именно вдишаният дим от чужда цигара — рече Девин и духна към Рейф. — Изглеждаш нещо кисел, Рейф. Неприятности в рая?

Рейф размисли дали да не пребие брат си до смърт с лопатата за сняг и да му открадне всички цигари. Като си напомни, че всичко е въпрос на самоконтрол, той просто се облегна на лопатата.

— Колко време беше нужно на Шейн, за да си отвори голямата уста?

— Да видим. — Девин замислено всмукна от цигарата и огледа пейзажа. — Като вземем предвид състоянието на пътищата вчера, бих казал, че му отне около седем минути, за да стигне оттук до офиса ми. — Той изтръска пепелта. — Да кажем седем минути и десет секунди.

— И сега си тук, за да предложиш мъдрия си съвет?

— Ей, беше доста мъдро да накарам онези две озъбени жени да разделят шестте рула розова тоалетна хартия. Но не. — Със самокритична усмивка, той дръпна за последен път и захвърли цигарата.

Рейф я проследи с копнеж как угасна в снега.

— Не съм специалист по любовните връзки в семейство Макейд. — Усмивката на Девин бе мрачна и бързо се стопи. — Помислих, че ще те интересуват последните новини за Джо Долин.

— Нали е арестуван.

— Засега. Чух, че ще се признае за виновен за нанасяне на телесна повреда втора степен. Ако послуша адвоката си, ще се съгласи на лечение от алкохолизъм. Ще получи хубава условна присъда с изпитателен срок и строго предупреждение да не удря повече съпругата си.

— Каква сделка е това, по дяволите?

— Затворите са претъпкани. За семейните разправии обикновено не се получават тежки присъди. Той казва: «Да, направих го, съжалявам. Ядосах се, бях пиян, загубих работата си. Самочувствието ми е много ниско.» Съдията казва: «Лекувай се, момчето ми, и не съгрешавай повече.»