Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

— Точно така. — Прах изригна около него. — Мислех да се кандидатирам за кмет.

— Не, за репутацията си на лошо момче. «Макейд изглежда се е размекнал, щом се е захванал с тази прекрасна жена Рийгън Бишъп. Скоро ще започне да купува цветя наместо бира. Но тя ще го вкара в пътя.»

Изпълнен с любопитство, той захвърли шкурката, пъхна палци в джобовете си и се извърна към нея.

— Това ли ще се опиташ да направиш, Рийгън? Да ме вкараш в пътя?

— За това ли се тревожиш, Макейд? Че бих могла да го направя?

Не бе никак успокояваща мисъл.

— Легиони са опитвали. — Той приближи до нея, прокара прашния си пръст по бузата й. — За мен ще бъде много по-лесно да те покваря, скъпа. За нула време ще те накарам да играеш билярд с девет топки в бара на Дъф.

— Мога да те накарам да рецитираш Шели.

— Шели чий?

Тя се засмя, повдигна се на пръсти и го целуна приятелски.

— Пърси Шели. По-добре внимавай. Самата представа за това бе толкова нелепа, че раменете му се отпуснаха.

— Скъпа, ще започна да декламирам поезия в деня, когато на награденото прасе на Шейн му поникнат криле и полети по главната улица.

Тя се усмихна отново и отново го целуна.

— Едва ли ще искаш да се обзаложиш. Хайде, искам да огледам как върви работата.

— Какъв облог? — хвана я той за ръката. Рийгън се разсмя и го издърпа в коридора.

— Рейф, шегувам се. Разведи ме из къщата.

— Чакай малко. Макейд никога не се отказват от предизвикателство.

— Предизвиквам те, че ще рецитираш Шели? — Тя въздъхна и поклати глава. — Добре, предизвиквам те.

— Не, не става така. — Той замислено вдигна ръката й и я допря до устните си. Пламъчето на възбудата в очите й го вдъхнови. — Казвам, че за един месец мога да те направя толкова луда по мен, че да облечеш кожена мини пола. Червена. Да влезеш в кръчмата за бира и да поиграеш билярд с девет топки.

Рийгън весело се разсмя.

— Какви странни фантазии имаш, Макейд? Наистина ли си в състояние да си ме представиш в някаква къса поличка да играя билярд?

Мъжът се усмихна лукаво.

— О, да, прекрасно мога да си те представя. И също така се постарай да нахлузиш високи обувки. Със съвсем тънки токове.

— Никога не нося кожени дрехи без високи обувки. Всичко друго би било проява на лош вкус.

— И да си без сутиен.

Тя избухна в смях.

— Ти май го прие съвсем сериозно?

— Абсолютно. Ти също ще го приемеш. — Той я прегърна през кръста и я привлече към себе си. — Защото ще бъдеш луда по мен.

— Очевидно е, че един от нас вече не е с ума си. Добре. — Тъй като не отхвърляше предизвикателствата, тя сложи ръка на гърдите му и го отблъсна. — Казвам, че за същия период от време, ще те накарам да коленичиш, стиснал букет от… от… люляк…

— Люляк?

— Да, аз много обичам люляк. И ще рецитираш Шели като истински поет.

— Какво получава победителят?

— Удовлетворение.

Рейф се усмихна.

— Това е достатъчно. Съгласен.

Двамата си стиснаха ръцете.

— Сега ще си получа ли разходката из къщата?

— Разбира се. — Той я прегърна през раменете и си представи хубавите й стройни крака под тясната червена пола. — Заехме се с твоята идея за младоженски апартамент. — Поведе я по коридора и отвори една двойна врата. — Почти е готова, за да се започнат корнизите.

— Рейф. — Възхитена, младата жена пристъпи вътре. Тапетите на деликатни малки цветя бяха налепени почти навсякъде. Френските прозорци бяха поставени и един ден щяха да извеждат на широка веранда с изглед към потънала в цвят градина. Подът беше покрит с найлон, но тя си го представяше гладък и лъснат, застлан с хубав килим.

Пристъпи между кофите и стълбите, вече подреждайки мебелите в съзнанието си.

— Ще бъде прекрасно — промълви.

— Работата върви. — Той повдигна покривалото върху камината. — Полицата беше съсипана. Не можах да я оправя. Обаче намерих хубаво парче от жълт бор. Дърводелецът използва оригинала като модел.

— Розовите корнизи ще изглеждат чудесно тук. — Тя погледна към съседната стаичка. — А това е банята.

— Ммм… — Рейф огледа стаичката над рамото й. Беше с добри размери и водопроводчиците вече си бяха свършили работата. — Навремето е била будоар.

Рийгън сграбчи ръката му.

— Усещаш ли миризмата?

— Рози. — Той разсеяно потърка буза в косата й. — Тук винаги мирише на рози. Един от работниците, които лепяха тапетите, обвини партньора си, че си бил сложил парфюм.

— Това е била нейната стая, нали? На Абигейл. Тук е умряла.

— Вероятно. Ей. — Той повдигна лицето й и смутено проследи сълзата, търкулнала се по бузата й. — Недей.