Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

Възхитен от нея, той я привлече към себе си.

— Върни ми ризата, скъпа, и ще ти покажа.

Загърната със спалния чувал, Рийгън задряма до огъня. Цепениците пукаха и съскаха, сгряваха лицето и протегната й ръка. Тя въздъхна, потънала в обятията на съня и се притисна към любовника си.

Сънищата й бяха почти толкова еротични колкото и преживяното през изминалите няколко часа, все още достатъчно ярко в паметта й, за да я накара да се раздвижи, обзета от копнеж. Когато протегна ръка и осъзна, че е сама, тя отново въздъхна, този път от разочарование.

Огънят гореше силно, значи Рейф го бе разпалил отново, преди да я остави сама. Стаята бе толкова тиха, че се чуваше часовникът върху камината, който отмерваше времето. Доказателствата за нощните действия бяха разпръснати навсякъде около нея — смачканите дрехи по пода, скъсаните парчета дантела, захвърлените ботуши. А доказателството се разбуди и в самата нея, щом се протегна и усети топлата вълна на желанието.

Искаше й се той да е тук, за да подклажда желанието й така, както подклаждаше огъня.

И все пак бе прекрасно да осъзнае, че страстта й е като бездънен кладенец.

Никога досега не е било така, помисли си и седна, за да размърда скованите си мускули. Плътските връзки винаги са били в края на списъка с приоритетите й. Зачуди се дали след сегашното й поведение, Рейф би се изненадал да научи, че преди да го срещне се е смятала за колеблива, дори малко стеснителна, що се отнасяше до интимността.

Тя се прозя, дръпна пуловера си и го навлече през главата. Доколкото го познаваше, щеше да бъде единствено самодоволен.

Жалко, че не можеше да отдаде пламенния си отклик на въздържанието през последните няколко години. Страстта й сякаш бе изсъхнало дърво, поднесено към факла, в мига, в който мъжът я докосна. Но да използва въздържанието като основна причина за отклика си, нямаше да бъде никак честно.

Какъвто и да бе животът й досега, той го бе променил, само заставайки на пътя й. Със сигурност нямаше да бъде в състояние да гледа по същия начин на приятните нощи, прекарани край огъня. Съмняваше, че изобщо ще може да гледа на нещо по същия начин, сега, след като знаеше на какво е способна с правилния… партньор.

Зачуди се как ли една жена би могла да се върне към спокойния уравновесен живот, след като бе вкусила дивата страст на Рейф Макейд? Е, именно с това й предстоеше да се справи, постепенно, стъпка по стъпка.

В момента искаше единствено да го открие.

Нахлузи чорапите си и тръгна из къщата. Той можеше да е навсякъде и предизвикателството да го потърси, за да го намери зает с някое домакинско задължение — от което смяташе да го откъсне — я развесели.

Хладните голи дъски я накара да потърка ръце, за да се стопли. Но любопитството надделя над малкото неудобство.

Само два пъти досега бе влизала в стаите на първия етаж. При първото си посещение, когато си бе водила бележки и бе взела размерите. И втория път, за да провери дали е записала правилно. Но сега нямаше работници, никакви звуци от гласове или чукове.

Тя се промъкна в стаята зад приемната, унесена в мечти.

Това щеше да бъде библиотеката — лъскави рафтове, пълни с книги, удобни меки фотьойли, приканващи гостите да приседнат и да почетат. Щеше да има и масичка с гарафа, пълна с коняк, ваза за цветя и стара мастилница.

Библиотечни стълби, разбира се, продължи да си представя тя, виждайки ги съвсем ясно в съзнанието си почти до шарките на дървото. И столове с широки облегалки близо до припукващия огън, както и удобни столчета за подпиране на краката.

Искаше й се в далечния ъгъл да има статив за четене, разположен върху висока стойка с двойно извит крак. Щеше да сложи върху него голяма стара Библия с позлатени ръбове на страниците.

Абигейл О’Брайън, омъжена за Чарлз Ричард Барлоу, 10 април 1856 година.

Катрин Ан Барлоу, родена на 5 юни 1857 година Чарлз Ричард Барлоу, Младши, роден на 22 ноември 1859 година.

Робърт Майкъл Барлоу, роден на 9 февруари 1861 година.

Абигейл Барлоу, починала на 18 септември 1864 година.

Рийгън потрепери и се олюля. Бавно дойде на себе си, обвила ръце около тялото си, за да прогони внезапния силен студ, сърцето й блъскаше яростно, докато видението пред очите й постепенно изчезна.

Откъде зная това, запита се тя и прокара трепереща ръка по лицето си. Откъде се взеха всички тези имена и дати?

Прочела съм ги някъде, рече си и потръпна отново. След всички проучвания, които бе направила, естествено, че ги бе прочела някъде. Много бавно тя излезе заднишком от стаята и си пое въздух.