Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

— Сърцето ми подскача — успя да изрече тя, — когато говориш по този начин. Но аз наистина имам нуждата нещата да бъдат подредени. — Тя отвори кутийката с кафе и прецизно отмери лъжичките. — Предполагам, че работниците ще пристигнат след около час. Може би това не е най-подходящият момент да изясним нещата.

— Днес никой няма да дойде. Навън вече е натрупал повече от половин метър сняг, и то върху онзи, който вече бе навалял.

— О. — Ръката й трепна и разля кафе върху котлона.

— Откъснати сме от света за известно време, скъпа. Можеш да говориш колкото си искаш.

— Добре. — Тя прочисти гърло и отново се обърна към него. — Просто смятам, че е най-добре, ако и двамата си дадем ясна сметка за нещата.

— Какви неща?

— Нещата. — Тя внезапно млъкна, ядосана на себе си, задето се поколеба. — Нещата, които останаха неизяснени снощи. Че това, което става помежду ни, е взаимно удовлетворяваща ни, чисто физическа връзка, неангажираща, без обещания, без…

— Усложнения?

— Да. — Тя кимна облекчено. — Именно.

Изненадан от собственото си раздразнение заради нейното хладно описание на отношенията им — което би трябвало да отразява и неговите желания — той прокара пръсти през косата си.

— Съвсем ясно и подредено. Но ако това означава, че възнамеряваш да се срещаш с някой друг, нещата съвсем ще се объркат, като го строша на две.

— О, от всички нелепици…

— И ще му прережа…

— Престани. — Тя въздъхна тежко. — Нямам намерение да се срещам с друг, докато трае връзката ни, но ако…

— По-разумно ще е да спреш дотук — тихо я прекъсна той. — Нека кажем, че имаме взаимно удовлетворяваща ни и необикновена чисто физическа връзка. Така харесва ли ти?

Вече поуспокоена, тя се извърна да налее врялата вода през филтъра.

— Да, мога да се съглася с това.

— Ти си невероятна, Рийгън. Искаш ли договора в три екземпляра?

— Просто искам да съм сигурна, че очакванията ни за тази връзка са едни и същи. — Тя се съсредоточи върху водата, не биваше да налее твърде много, нито пък прекалено малко. — Нямахме много време да се опознаем. Сега сме любовници. Не искам да останеш с впечатлението, че търся нещо повече от това.

— А ако аз търся нещо повече?

Тя стисна толкова силно дръжката на чайника, че пръстите й побеляха.

— Търсиш ли?

Рейф извърна поглед към прозореца и бавно сипещия се сняг.

— Не.

Младата жена затвори очи и си каза, че е изпитала облекчение при отговора му. Само облекчение.

— Е, тогава няма проблеми.

— Не, всичко е супер. — Гласът му бе хладен и отчужден като нейният. — Не искаш романтична връзка, спестяваш ми главоболията. Не искаш обещания, не се налага да лъжа. Желаем се в леглото. — Той взе две чаши. — Това прави нещата съвсем прости.

— Искам те в леглото. — Доволна от небрежния си тон, тя взе чашите от ръцете му. — Но ако не те харесвах такъв, какъвто си, нямаше да стигнем дотам. Желала съм и други мъже.

С измамно спокоен жест той прибра косата зад ухото й.

— Сега се опитваш да ме ядосаш.

Фактът, че той не забелязваше колко й е трудно да се държи свободно и непринудено, й помагаше неимоверно. Но колкото и странно да беше, когато беше с Рейф това свободно държание й се струваше съвсем естествено.

— Опитах се да ти направя комплимент. Нямаше да дойда снощи с надеждата да те заваря тук, ако не държах на теб.

— Ти дойде да оставиш свещниците.

— Ти си идиот. — Развеселена, тя наля кафето. Нямаше представа, че сексуалната откровеност може да бъде приятна. — Не си се хванал на това, нали?

Заинтригуван, той пое чашата си.

— Напротив, хванах се.

Рийгън отпи и се усмихна.

— Наивник.

— Може би не харесвам подлите агресивни жени.

— Напротив, харесваш ги. Всъщност надяваш се да те прелъстя още сега.

— Така ли мислиш?

— Сигурна съм. Но първо искам да си изпия кафето.

Рейф проследи как тя отпи нова малка глътка.

— Може би си искам ризата обратно. Не си ме питала дали можеш да я вземеш на заем.

— Добре. — Тя отвори копчетата с една ръка. — Вземи я.

Мъжът взе кафето от ръката й и остави двете чаши на плота. Усмивката й го накара да я грабна на ръце. Рийгън се разсмя и захапа ухото му, когато я понесе обратно по коридора. Входната врата рязко се отвори, вътре нахлу студ, сняг и едра бяла фигура.

Шейн свали шапката си и се отръска като куче.

— Здрасти. — Той тръшна вратата с крак. — Колата ти е затрупана до прозорците, Рийгън.

— О. — С треперещи ръце, тя се загърна в ризата и опита да наподоби нехайния му тон. — Навалял е много сняг.