Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

Разбира се, сигурно е знаела, че семейство Барлоу, живяло по онова време, е имало три деца. Та нали беше правила справки. Сигурно е знаела и датите — и по някаква причина си ги бе припомнила, това е всичко.

За нищо на света не би признала, че само за миг си бе помислила, че всъщност вижда отворена дебела бяла страница от Библията, а имената и датите са написани внимателно от умела ръка.

Приближи до стълбите и ги изкачи.

Този път бе оставил вратата отворена. Когато достигна площадката, младата жена чу стърженето на мистрията по стената. Въздъхна от облекчение и прекоси, коридора.

И се стопли отново само като го погледна.

— Имаш ли нужда от помощ?

Той се извърна и я видя на прага, облечена в класическия си пуловер и елегантните панталони.

— Не и в това облекло. Просто исках да приключа тази замазка, а си помислих, че имаш нужда от сън.

Тя се облегна на рамката, без да откъсва поглед от мъжа.

— Защо някои мъже изглеждат толкова привлекателни, когато се занимават с физически труд?

— Някои жени обичат да гледат как мъжете се потят.

— Очевидно аз съм от тях. — Тя проследи движението на мистрията. — Знаеш ли, ти си по-добър от майстора, който направи замазката в апартамента ми над магазина. Работиш много чисто.

— Мразя замазките.

— Тогава защо ги правиш?

— Харесва ми, когато са готови. Пък и съм по-бърз от екипа, който наех.

— Къде си се учил?

— Във фермата все имаше нещо за поправка. А когато заминах, все с ремонти се занимавах.

— После си основал своя собствена фирма.

— Не ми харесва да работя за други.

— На мен също. — Тя се поколеба и почака да изчисти инструментите си. — Къде отиде? Когато замина оттук?

— На юг. Хващах се на работа тук-там. Открих, че съм по-добър във въртенето на чука, отколкото в карането на трактор. — Той по навик посегна към джоба на ризата си, но откри, че е празен и изруга. — Отказах цигарите — промърмори.

— Добре си направил.

— Това направо ме подлудява. — За да си намери занимание, той приближи да провери стената, която бе привършил снощи.

— Заминал си за Флорида — рече Рийгън.

— Да, там приключих пътешествието. Във Флорида има много работа за строители. Започнах да купувам къщи — занемарени жилища — ремонтирах ги и ги препродавах. Потръгна доста добре. И се върнах. — Той се извърна към нея. — Това е всичко.

— Не исках да любопитствам — започна тя.

— Не съм казал това. Просто няма нищо повече за разказване, Рийгън. Имах лоша репутация, когато напуснах този град. В нощта, преди да замина, се сбих пред бара. С Джо Долин.

— Чудех се каква ли е причината — промърмори Рийгън.

— Нищо особено. — Той свали кърпата, която бе вързал на челото си и я прибра в джоба си. — Двамата се мразехме и в червата си.

— Бих казала, че вкусът ти към врагове е безупречен.

Отново неспокоен, той сви рамене.

— Ако не беше той, щеше да е някой друг. Онази нощ бях в настроение да се бия. — Той се усмихна мрачно. — По дяволите, това настроение да създавам неприятности ми беше като втора природа. Никой не вярваше, че ще постигна нещо в живота, дори аз самият.

Ако се опитваше да й каже нещо, тя не бе сигурна, че го разбира.

— Изглежда всички са се излъгали. Дори ти самият.

— Хората ще говорят за нас. — Бе мислил за това, докато я наблюдаваше как спи и се бе почувствал неспокоен, нервен, бе изпитал нужда да се раздвижи. — Ще влезеш в кафенето на Ед или в Кингстън Маркет и разговорите ще замрат. А когато излезеш отново, хората ще започнат да говорят какво прави тази прекрасна жена Рийгън Бишъп с онзи размирник Рейф Макейд.

— Аз съм тук от три години, Рейф. Зная как стоят нещата.

Трябваше да намери занимание на ръцете си, затова грабна парче шкурка и се зае да изглажда ръбовете на изсъхналата замазка.

— Досега едва ли си им давала повод за клюки.

Работи с такова усърдие, като че ли дяволът наднича иззад рамото му, мина й през ума. Изглежда вършеше всичко, овладявайки порива си точно под повърхността.

— Бях доста гореща новина, когато отворих магазина. Какво смята да прави тая гражданка, като взема стария магазин на Лерой, за да продава антики наместо отвертки и фитинги? — Тя се усмихна. — Това ми спечели доста зяпачи, които по-късно станаха клиенти. — Отметна глава и се загледа в мъжа. — Нещо такова ще стане причина бизнесът ми да се разрасне страхотно само за няколко седмици.

— Искам да разбереш в какво се забъркваш.

— Малко е късно за това. — Тъй като долови, че той се нуждае от подтик, подхвърли: — А може би се тревожиш за своята репутация?