Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

— Размисли добре, преди да опиташ сто процента… или дори седемдесет и пет. — Той остави купата и отпи от виното си. — Защо не си спала с него?

— Рейф, престани. — Тя завъртя очи. — Първо, не ми е предложил. И второ, аз не му предложих. Чувствахме се добре като приятели. Доволен ли си?

— Може би все пак ще го набия. Заради принципа.

Рейф остави чашата с вино, хвана младата жена за раменете и я извърна към себе си. Както му се усмихваше, притисна гърба й към умивалника.

Силно, страстно впи устните в нейните. Тихият й стон го накара да направи целувката по-нежна, докато изпита неистово удоволствие.

Когато главата й се отметна назад в знак на признато поражение, а ръцете й се плъзнаха по раменете му, той отстъпи назад.

— Това е, за да помниш с кой Макейд си в момента.

Рийгън трябваше да си напомни да диша.

— Как ти беше името?

Той се ухили, сетне я ухапа по устната.

— Ще ти кажа нещо. Нека пропуснем натискането върху канапето и да опитаме наместо това задната седалка на колата ми.

— Страхотно предложение. — Беше толкова приятно да почувства главата си замаяна. — Очаквам да го изпълниш.

Рейф се върна в къщата на Барлоу в полунощ. Позна колата в края на алеята и не се изненада да завари Джаред в приемната, потънал в мисли над чаша бира.

— Вече ми вземаш къщата ли, адвокат Макейд?

Наместо да отвърне на шегата, Джаред се втренчи в бирата си.

— Днес обявих къщата си за продан. Нямах желание да остана там.

Рейф изсумтя и седна на спалния чувал да свали ботушите си. Разпознаваше мрачните настроения, често сам изпадаше в тях. Или щеше да измъкне Джаред от меланхолията, или щеше да се присъедини към него.

— Никога не съм харесвал къщата, нямаше никаква индивидуалност. Също като бившата ти жена.

Забележката бе толкова безцеремонна и толкова вярна, че Джаред се разсмя.

— Обаче се оказа добро вложение. Ще изляза на печалба.

Адвокатът подаде бира на Рейф, но той само поклати глава.

— Без цигара не са толкова вкусни. Освен това трябва да стана в шест и половина сутринта. Щях да дойда да те търся — добави той.

— О, така ли? Защо?

— За да те пребия. — Рейф се прозя и легна. — Но ще трябва да го отложа за утре. Прекалено съм уморен.

— Добре. Има ли някаква конкретна причина?

— Целунал си моята жена. — Рейф прецени, че му е останала енергия колкото да свали панталона си.

— Така ли? — Джаред подпря краката си на облегалката на канапето. Устните му бавно се разтеглиха в усмивка. — О, да. О, да! — повтори отново. — Сега си спомням всичко. Кога ще стане твоя жена?

Рейф захвърли джинсите си и се залови с ризата.

— Ето какво става, като живееш дълго време в града. Оглупял си, братко. Моя е в момента.

— Тя знае ли го?

— Аз го зная. — Рейф затвори очи и придърпа спалния чувал върху себе си. — Мисля да я задържа.

Джаред се задави с бирата.

— Искаш да кажеш като съпруга?

— Искам да кажа да я задържа — повтори Рейф. За нищо на света нямаше да си обърне езика, за да произнесе думата «съпруга». — Да запазя нещата каквито са в момента.

Много интересно, рече си Джаред. И доста по-забавно от мрачното настроение.

— И какви са нещата в момента?

— Добри. — Рейф долови аромата на Рийгън върху спалния чувал. — Все още смятам, че трябва да ти размажа лицето. Заради принципа.

— Разбрано. — Джаред се протегна и се отпусна назад. — Но като си помисля, така и не те накарах да си платиш, задето убеди Шерилин Бестър, сега Фенимън, да язди с теб до каменната кариера, за да плувате голи.

— Само утешавах разбитото й сърце, след като ти я беше зарязал.

— Да. Но става дума за принципа.

Рейф замислено се почеса по бузата.

— Имаш право. Но колкото и красива да е Шерилин, не е Рийгън Бишъп.

— Аз никога не съм виждал Рийгън гола.

— Точно затова все още дишаш. — Рейф се размърда и пъхна ръката си под главата наместо възглавница. — Ще кажем, че сме квит.

— Вече мога да спя спокойно.

Рейф изви устни в усмивка.

— Съжалявам за къщата ти, Джаред, ако ти съжаляваш.

— Всъщност не съжалявам за нея. Тя пази много спомени. Аз съм виновен не по-малко от Барбара, Рейф. Щеше да е по-лесно, ако си крещяхме един на друг, чупехме чинии. — Той отпи последна глътка и остави празната бутилка на земята. — Няма нищо по-деморализиращо от цивилизован развод между двама души, които не изпитват никакви чувства един към друг.

— Сигурно е по-добре, отколкото да ти разбият сърцето.

— Не зная. Почти ми се иска да съм го изпитал.