Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

— Имах работа.

За да покаже какво й е мнението за този отговор, тя ритна сандъчето с инструменти.

— Предполагам, трябва да ти благодаря, задето си ми оправил вратата.

— Ще ти изпратя сметката.

— Защо си ми ядосан? Не съм направила нищо, за да…

Дъхът му изсвистя през зъбите, когато захвърли чука към стената.

— Не, не си направила нищо. Само беше раздърпана, ударена, окървавена и почти изнасилена. Че защо ли това трябва да ме тревожи?

Някой трябва остане спокоен, каза си тя. А като гледаше как горят очите му, очевидно този някой трябваше да бъде тя.

— Зная, че си разстроен заради случилото се.

— Да, разстроен съм. — За да не излее яда си върху нея, той вдигна сандъчето с инструменти и го захвърли. Метал и дърво се разлетяха с грохот като малки бомби. — Малко съм разстроен. А сега изчезвай.

— Няма. — Тя вирна брадичка. — Давай, хвърли нещо друго. Като си излееш яда, ще можем да разговаряме цивилизовано.

— Проумей най-сетне с дебелата си глава, че в мен няма нищо цивилизовано.

— Вече ми стана ясно. Какво следва сега? Искаш ли да ме удариш? Това ще докаже, че си по-голям мъж от Джо Долин.

Очите му потъмняха. За миг, просто за секунда, й се стори, че вижда болка, примесена с гнева. И изпита срам.

— Извинявай. — Непохватно вдигна ръце. — Не заслужаваш това. Всъщност не мисля така.

В очите му вече гореше само гняв, овладян с жестоки усилия.

— Обикновено казваш това, което мислиш. — Той вдигна ръка, за да спре възражението й. — Искаш разговор, добре. Ще получиш проклетия разговор. — Той приближи до вратата, рязко я отвори и изрева към всяко ъгълче на къщата. — Вън! Всички вън, веднага!

Затръшна отново вратата, доволен от тропота на крака и дрънченето на инструменти.

— Не е нужно работата да спира — обади си Рийгън.

— Сигурна съм, че ще ни отнеме само няколко минути.

— Понякога просто не може да стане както ти искаш.

— Не разбирам какво имаш предвид.

— Убеден съм, че не разбираш. — Той отново отвори вратата. — Някой да ми даде цигара, по дяволите — изкрещя. Но тъй като никой не се осмели да приближи, наложи се отново да тръшне вратата.

Рийгън го наблюдаваше запленена, докато той крачеше и ругаеше. Ръкавите на ризата му бяха навити до лактите, коланът с инструментите бе препасан като кобур. Бе завързал кърпа на челото си, за да попива потта. Изглежда като разбойник, който не би се поколебал да убие и открадне, мина й през ума.

И наистина бе нелепо да изпитва възбуда.

— Бих могла да направя кафе — започна тя, сетне въздъхна, срещнала погледа му, който режеше като бръснач. — Май не е добра идея. Рейф…

— Просто млъкни.

Тя изправи рамене.

— Не желая да ми говориш по този начин.

— Ще трябва да свикнеш. Достатъчно се сдържах с теб.

— Сдържал си се?! — Очите й се разшириха. Ако не изглеждаше като маниак, тя щеше да се разсмее. — Наричаш това сдържане? Бих искала да видя какво разбираш под свободно държание?

— Скоро ще видиш — процеди той през зъби. — Обидена си, че си тръгнах? Е, сега ще разбереш какво щеше да ти се случи, ако бях останал.

— Не ме докосвай. — Тя протегна ръце напред, свила юмруци като боксьор. — Да не си посмял.

Очите му все още горяха, когато обхвана юмрука й и я избута назад, докато гърбът й опря във вратата.

— Ще си го получиш, скъпа. Дадох ти възможност да си тръгнеш, ти не се възползва.

— Не ме наричай «скъпа» с такъв тон.

По начина, по който устните му се разтеглиха назад, тя нямаше да се изненада, ако бе зърнала остри вълчи зъби.

— Господи, ти си невероятна! — Той свали ръката й и се отдалечи, защото така беше по-безопасно и за двамата. — Искаш да знаеш защо си тръгнах. Това е въпросът, който те измъчва, нали? Затова си дошла тук? При мен?

— Да.

— Но не дойде при мен сутринта, когато те е заплашил. Не дойде при мен, след като те е нападнал. — Трябваше да го приеме, колкото и отчайващо да беше за него.

— Трябваше да кажа на Девин — започна тя.

— Да. Трябваше да кажеш на Девин. — Изпълнен с огорчение, той се извърна. — Знаеш ли какво чух в хубавите ти и подробни показания, Рийгън? Тази сутрин Долин е дошъл в магазина ти точно както си мислех, че ще направи.

— И аз се справих — отвърна тя. — Точно както ти казах.

— Разбира се, ти се справяш с нещата страхотно. Той ти е отправил заплахи. Уплашил те е.

— Да, добре, уплаши ме. — И сега съм уплашена, осъзна тя, защото не знам докъде ще доведе това. — Точно затова се обадих на Девин.

— Но не и на мен. Отиде до офиса на Девин, подаде оплакване.