Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

Строителната работа вероятно го бе спасила. Без колебание признаваше, че бе търсил улични боеве, когато преди десет години бе отпрашил далеч от окръг Вашингтон с купения на старо Харли Дейвидсън, но имаше нужда да се храни, следователно се нуждаеше от работа.

Бе надянал колана с инструменти и заедно с потта бе отмил и голяма част от неудовлетворението.

Все още си спомняше как отстъпил назад, да огледа първата къща, в чието строителство бе участвал, изведнъж бе осъзнал, че може да прави нещо смислено. Че може да напълни живота си със съдържание. Затова пестеше, потеше се и се учеше. Първото място, което купи в централна Флорида, беше едва ли не колиба. Прахът от зидарията без хоросан го давеше, мускулите го боляха от въртенето на чука. Но бе реализирал печалба, която използва, за да купи отново. И отново да продаде.

За четири години малката компания «Макейд», започнала почти от нищо, си бе спечелила репутация на надеждна и качествено работеща фирма.

И все пак той никога не бе престанал да гледа назад. Сега, застанал в приемната на имението на Барлоу, осъзна, че е завършил пълен кръг.

Бе на път да направи нещо в града, от който му бе съдено да избяга. Не бе решил дали ще остане, след като свърши работата. Но поне щеше да остави своя отпечатък.

Клекнал пред камината, Рейф се взря в огнището. Вече бе работил по комина и бе покрит със сажди и мръсотия. Ще й хареса, помисли си със задоволство. Щом сложеха новата облицовка, първото нещо, което ще направи, ще бъде да запали огън. Искаше да наблюдава пламъците и да сгрее ръце над тях.

Искаше да бъде избрана подходяща желязна подпора за дървата в огнището, подходящ параван пред камината. За това можеше напълно да разчита на Рийгън.

Мъжът се усмихна и взе мистрията, за да забърка хоросан в кофата. Имаше чувството, че на тази жена може да се разчита почти за всичко.

Грижливо, прецизно и с удоволствие започна да замазва отново камъните.

— Предполагах, че шефът ще седи зад бюро и ще преглежда сметките.

Рейф се извърна и повдигна вежди. В средата на стаята стоеше Джаред, лъскавите му черни обувки се открояваха върху изпръскания с боя найлон, постлан на пода. Незнайно защо модерните му слънчеви очила изглеждаха съвсем приемливо допълнение към раирания костюм с жилетка.

— Това е за адвокатите и счетоводителите.

Джаред свали очилата и ги пъхна в джоба на сакото си.

— Само помисли какъв би бил светът без тях.

— По-простичък. — Рейф заби мистрията в хоросана и огледа брат си от глава до пети. — На погребение ли си тръгнал?

— Имах работа в града, реших да се отбия и да проверя как вървят нещата. — Той огледа стаята, сетне насочи поглед към коридора, където нещо се сгромоляса и някой изруга. — Е, как върви?

— Стабилно. — Рейф въздъхна, щом Джаред извади тънка пура. — Духай към мен, ако обичаш. Отказах ги преди десет много дълги дни.

— Ще се преобразяваш ли? — Джаред внимателно приближи и клекна пред камината. Лениво всмукваше от пурата, докато двамата с Рейф съсредоточено се взираха в камъка. — Не е много вехта.

Рейф стовари юмрук върху розовия мрамор.

— Изработка на братята Адам.

Джаред кимна й захапа пурата.

— Имаш ли нужда от помощ?

Рейф невъзмутимо сведе поглед.

— Носиш адвокатските си обувки.

— Имам предвид през уикенда.

— Още един гръб винаги е от полза. — Доволен от предложението, Рейф отново грабна мистрията. — Как върви при теб?

— Добре, също като при теб.

— Още ли ходиш на тренировки? — Той преценяващо щипна бицепсите на брат си. — Все си мисля, че салоните са за глезльовците.

Джаред издуха струйка дим.

— Искаш ли да направим един рунд?

— Разбира се, но когато не си облечен толкова официално. — За да се поизмъчи, Рейф вдъхна издухания дим. — Благодаря ти, че изпълни формалностите за покупката на тази къща.

— Още не съм ти изпратил сметката — ухили се Джаред и се изправи. — Помислих, че си полудял, когато се обади да уредя сделката. Сетне го огледах. — Той се извърна, все още усмихнат. — И разбрах, че наистина си луд. Ти практически открадна имението, но си дадох сметка, че ще трябва да платиш двойно повече, за да го направиш обитаемо.

— Тройно — спокойно го поправи Рейф, — за да го направя такова, каквото искам.

— И какво го искаш?

— В оригиналния му вид. — Той прокара мистрията по камъка, заглаждайки хоросана.

— Трудна работа — промърмори Джаред. — Май нямаш проблеми с работниците. Предположих, че може да се появят, като се има предвид репутацията на имението.