Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

— Парите си вършат работата. Тая сутрин обаче загубих един водопроводчик. — Очите му весело проблеснаха. — Проверявали тръбите в една от тоалетните на втория етаж. Младежът твърди, че някой сложил ръка на рамото му. Тича по целия път до шосето. Не вярвам да се върне.

— Някакви други проблеми?

— Не са такива, че да имам нужда от адвокат. Чувал ли си историята за адвоката и гърмящата змия?

— Всичките съм ги чувал — сухо отвърна Джаред. — Събирам ги в папка.

Рейф се засмя и избърса ръце в джинсите си.

— Постигна много, Джар. Мама много би се радвала да те види издокаран така. — Той замълча за момент, чуваше се само стърженето на мистрията в камъка. — Странно се чувствам във фермата. През повечето време сме само двамата с Шейн. Девин прекарва половината нощ на нара в офиса на шерифа. Ти си в онази луксозна малка къща в града. Всяка сутрин чувам онзи идиот да става сутрин още по тъмно и да си подсвирква, сякаш доенето на кравите през януари е най-голямото удоволствие.

— Винаги му е харесвало. Той запази това място живо.

— Зная.

Доловил безпогрешно тона, брат му поклати глава.

— Ти даде своя дял, Рейф. Парите, които изпрати, бяха от голямо значение. — Джаред мрачно се загледа през прозореца. — Мисля да продам къщата в Хейгърстаун. — Тъй като Рейф не каза нищо, Джаред разкърши рамене. — Струваше ми се практично да я задържа след развода. Пазарът не беше стабилен, а и само преди няколко години бяхме погасили ипотеката. Барбара не искаше къщата.

— Още ли те боли?

— Не. От развода минаха три години и Господ ми се свидетел, разделихме се много цивилизовано. Просто бяхме престанали да се харесваме.

— Аз никога не съм я харесвал.

Джаред сви устни.

— Зная. Както и да е, смятам да продам къщата и да остана във фермата, докато си намеря подходящо жилище.

— Шейн много ще се радва. Аз също. Мъчно ми беше за теб. — Той прокара длан по брадичката си и се изцапана със сажди. — Осъзнах го едва като се върнах. — Доволен от замазката, той изстърга мистрията в ръба на кофата. — Значи искаш да се потрудиш честно в събота?

— Бирата ще е от теб.

Рейф кимна и се изправи.

— Дай да ти видя ръцете, градско момче. Джаред отвърна с ругатня, точно когато Рийгън влезе в стаята.

— Чудесно се изразихте, адвокате — усмихна се Рейф.

— Здравей, скъпа.

— Прекъснах ви.

— Нищо подобно. Това момче с неприличен език е брат ми Джаред.

— Зная. Той е мой адвокат. Здравей, Джаред.

— Здрасти, Рийгън. — Джаред намери празна кутийка от кока-кола и пусна фаса си вътре. — Как върви търговията?

— Разраства се, благодарение на по-малкия ти брат. Имам някои сметки, изчисления, предложения, както и мостри на тъкани и бои — обърна се тя към Рейф. — Реших, че ще искаш да ги прегледаш.

— Доста работа си свършила. Той клекна отново и отвори капака на малка хладилна чанта. — Искаш ли нещо за пиене?

— Не, благодаря.

— Джар?

— Една за из път. Имам още един ангажимент. — Джаред хвана подхвърлената му кутийка с безалкохолно питие, сетне измъкна слънчевите очила от джоба на сакото си. — Ще ви оставя да работите. Радвам се, че се видяхме, Рийгън.

— В събота — извика Рейф след брат си. — В седем и половина. Сутринта. И разкарай тоя костюм.

— Нямах намерение да го изгоня — започна Рийгън.

— Не си го изгонила. Искаш ли да седнеш?

— Къде?

Той потупа обърнатата кофа.

— Много мило от твоя страна, но предпочитам да остана права. В обедна почивка съм, а тя е само един час.

— Шефът няма да ти отреже от заплатата.

— Със сигурност ще го направи. — Рийгън отвори куфарчето си и извади две дебели папки. — Всичко е тук. Щом намериш време да ги прегледаш, обади ми се. — Тя остави папките върху поставката за рязане на дърва. Погледна през рамо към коридора. — Бързо напредваш.

— Когато знаеш какво искаш, няма смисъл да губиш време. Какво ще кажеш за вечеря?

Рийгън се обърна към него и присви очи.

— Вечеря?

— Днес. Тъкмо ще прегледаме папките ти. — Той ги потупа с пръст и остави черен отпечатък от сажди. — Ще спестим време.

— Да, предполагам. — Все още намръщена, тя прокара пръсти през косата си.

— Какво ще кажеш за седем? Ще идем във «Фенерджията».

— Къде?

— Във «Фенерджията». Едно местенце на ъгъла на главната улица и Чърч Стрийт.

Рийгън отметна глава и си представи улиците.

— На това място има магазин за видеокасети.

Рейф пъхна ръце в джобовете си и изруга.

— Навремето беше ресторант. А твоят магазин беше железария.