Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

— Ако ме цапнеш по главата, ще изпуснеш спагетите ми с домати и босилек.

— Спагети? — Рийгън прокара език по устните си и остави тигана на котлона. — Ще почакам да се нахраня. — Извади още една тенджера за спагетите и му я подаде.

Щом я напълни с вода и я сложи да заври, мъжът се зае да мие зеленчуците за салатата.

— Къде си се научил да готвиш?

— Всички готвим. Ножа на главния готвач? Майка ми не вярваше в такива неща като мъжка и женска работа. Благодаря — добави той и започна с такава бързина да реже зеленчуците, та Рийгън повдигна вежди.

— Имаше просто работа, която трябва да се свърши — продължи Рейф.

— Спагетите май не са често срещано ястие във фермите.

— Баба й била италианка. Би ли застанала малко по-близо?

— Моля?

— Ухаеш прекрасно. Обичам да вдъхвам аромата ти.

Без да обръща внимание на думите му и на лекото присвиване в стомаха, Рийгън взе бутилката вино, която бе донесъл.

— Ще я отворя.

— Нямам нищо против.

След като отвори виното и го остави на плота да подиша, тя се пресегна зад мъжа, за да извади от шкафа купа за салатата. Когато той помоли за музика, Рийгън влезе във всекидневната и пусна съвсем тихо Каунт Бейси. Как е възможно един мъж да изглежда толкова сексапилен със запретнати ръкави, докато реже моркови за салата, зачуди се.

— Не отваряй зехтина — рече тя. — Имам отворен.

— Екстра качество?

— Разбира се. — Тя кимна към каничката от кована мед върху плота.

— Каунт Бейси, собствен зехтин. — Очите му весело срещнаха нейните. — Искаш ли да се омъжиш?

— Разбира се. Имам малко свободно време в събота.

Развеселена, задето той не успя да отвърне бързо, Рийгън се повдигна на пръсти да извади от шкафа винени чаши.

— В събота планирах да работя. — Той остави салатата настрана и се загледа в младата жена.

— Всички така казват.

Господи, беше великолепна. Рейф приближи, докато тя наливаше виното.

— Кажи ми, че обичаш да гледаш бейзбол по телевизията в горещите летни нощи и всичко е уредено.

— Съжалявам. Мразя спортовете.

Той приближи още повече, а хванала чашите в ръце, Рийгън отстъпи назад.

— Добре, че открих този недостатък сега, преди да имаме пет-шест деца и куче.

— Щастливец. — С разтуптяно сърце тя отново отстъпи.

— Харесва ми — промърмори мъжът и докосна малката бенка до устните й. Приближи още малко и разтвори копчетата на сакото й.

— Винаги правиш това.

— Кое?

— Играеш си с копчетата ми.

— Само се упражнявам. — Усмивката му проблесна като светкавица. — Освен това винаги изглеждаш толкова спретната, че не мога да устоя на изкушението да поразхлабя дрехите ти.

Отстъплението й завърши между хладилника и стената.

— Май се озова притисната в ъгъла, скъпа.

Той бавно приближи, обгърна талията й и притисна устни към нейните. Вкуси ги с наслада, плъзна пръсти нагоре и спря точно под гърдите й.

Рийгън неволно откликна на целувката. Езикът й разтвори устните на мъжа и докосна неговия. Вкусът му бе невероятно мъжествен и упоителен.

Малка част от съзнанието й, която все още функционираше, я предупреди, че той прекрасно съзнава как въздейства на жените. На всички жени. На коя да е жена. Но тялото й като че ли не го беше грижа.

Кръвта й забушува, кожата й затрептя от шока на хилядите малки експлозии. Беше сигурна, че усеща как костите й се топят.

Беше вълнуващо да я наблюдава. Мъжът не затвори очи, докато болезнено бавно задълбочаваше целувката. Пърхането на миглите й беше невероятно възбуждащо, леката руменина, избила по бузите й, бе страхотно съблазнителна. Безпомощната въздишка и тръпката, преминала по тялото й, когато пръстите му нежно се плъзнаха по зърната й, го изпълниха със силно вълнение.

Рейф с усилие се овладя.

— Господи. Всеки път става все по-хубаво. — Той нежно плъзна устни към ухото й. — Да опитаме отново.

— Не. — Изненада се, че думите бяха в пълно противоречие с желанието й. За да се защити, тя притисна чашата към гърдите му.

Мъжът сведе очи към чашата, сетне отново се вгледа в лицето й. Очите му вече не се усмихваха. Сега погледът му бе пронизващ и мрачен, почти убийствен. Въпреки здравия си разум, Рийгън се чувстваше привлечена към този мъж, който я желаеше, без да се интересува от последствията.

— Ръката ти трепери, Рийгън.

— Съзнавам това.

Тя говореше внимателно, защото разбираше, че една погрешна дума, един погрешен ход бяха достатъчни, за да го предизвикат да даде израз на дивото желание, което се мярна за миг в очите му. И тя щеше да му позволи. Нещо повече, щеше да й достави безкрайно удоволствие.