Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

— Направили са каквото са могли.

— Да, но сега в кухнята им лежал мъртъв войник на Севера, по пода имало негова кръв. Всички ги познавали като верни поддръжници на Юга, загубили един син за каузата, а други двама се сражавали за нея. Страхували се, затова скрили младежа. Когато се стъмнило, го погребали заедно с униформата му, с оръжието и писмото от майка му в джоба. — Той я погледна, очите му бяха хладни и спокойни. — Ето защо тази къща също е обитавана от духове. Помислих си, че ще ти бъде интересно.

Рийгън замълча за момент, сетне бутна кафето си настрана.

— Къщата ти е обитавана от духове?

— Къщата, гората, нивите. Постепенно свикваш с това, с шумовете, с усещанията. Не говорим много за това; то просто съществува. Може да усетиш нещо в гората нощем, или пък в нивите, когато има мъгла и е прекалено тихо. — Той се усмихна, зърнал любопитството в очите й. — Дори циниците усещат нещо, когато застанат на бойно поле. След смъртта на майка ми, дори къщата изглежда… неспокойна. А може би просто си въобразявам.

— Затова ли замина?

— Имах много причини, за да замина.

— А за да се върнеш?

— Една-две. Разказах ти първата част от историята, защото смятам, че трябва да разбереш имението на Барлоу, след като ще работиш по него. А останалото ти разказах… — Той протегна ръка и разтвори двете черни копчета на блейзера й. — Защото смятам известно време да живея във фермата. Сега можеш да решиш дали искаш да те пренеса тук, или предпочиташ аз да дойда в твоето жилище.

— Цялата ми стока е в магазина, така че…

— Не става дума за стоката ти. — Той повдигна брадичката й и без да откъсва очи от нейните, я целуна.

Отначало нежно, сякаш опитваше вкуса на устните й. Сетне ги разтвори, стопли ги. Забеляза как ресниците й запърхаха, усети леката й въздишка, под пръстите си долови ускорения й пулс. Дивният аромат на кожата й беше в изкусителен контраст с вкуса й на прохладна планинска вода.

Рийгън стисна ръце в скута си. Порази я почти непреодолимото желание да го погали. Да зарови пръсти в косата му, да усети мускулите под избелялата риза. Но не го стори. Изумителното удоволствие замъгли съзнанието й за миг, накара я да изпита силен копнеж, но успя да запази пълно самообладание.

Щом мъжът се облегна назад, тя не помръдна, давайки си време да овладее гласа си.

— Ние сме делови партньори, не приятелчета в игрите.

— Имаме съвместен бизнес — съгласи се той.

— Щеше ли да направиш същото, ако бях мъж?

За миг Рейф се втренчи в нея. Сетне избухна в гръмогласен смях и я накара да се почувства неудобно заради нелепия начин, по който бе задала въпроса си.

— Давам категоричен отрицателен отговор. Но предполагам, ако беше мъж, и ти не би ме целунала в отговор.

— Слушай, нека изясним нещо. Вече чух всичко за братята Макейд, включително и как нито една жена не може да устои на чара им.

— Това е проклятието на живота ни.

Рийгън стисна яростно зъби, за да сдържи усмивката си.

— Работата е там, че не проявявам интерес към мимолетна авантюра, любовна връзка или трайни взаимоотношения — което би трябвало да покрива всички възможности.

По дяволите, станеше ли строга беше още по-съблазнителна.

— Приятно ще ми бъде да променя решението ти. Защо не започнем с авантюра, върху която да изградим взаимоотношенията си?

Тя рязко се изправи и навлече палтото си.

— Само в мечтите ти.

— Права си. Нека те заведа на вечеря.

— Заведи ме при колата ми.

— Добре. — Без да се обиди, той облече палтото си, сетне измъкна косата й от яката на нейното. — По това време на годината нощите тук са дълги и студени.

— Чети книга — подхвърли тя от коридора. — Сядай край огъня.

— Ти така ли правиш? — Мъжът поклати глава. — Смятам да внеса малко вълнение в живота ти.

— Харесвам си живота такъв, какъвто е, благодаря. Не ме вдигай… — Нареждането завърши с ругатня, когато Рейф я метна на рамото си. — Макейд — въздъхна тя, докато мъжът я носеше към джипа, — започвам да си мисля, че си толкова лош, колкото твърдят всички.

— Можеш да бъдеш сигурна, че са прави.

Този шум много му допадаше. Грохот на чукове, жужене на триони, бръмчене на бормашини. И кънтри песен, носеща се от радиото, придружена от тропане на ботуши и мъжки гласове.

С две думи звуци от усилен труд, какъвто Рейф бе вършил през целия си живот. Вярно, по-различен от дрънченето на кофите при доенето на кравите или от пърпоренето на трактора в полето. Но той определено го предпочиташе. Избрал го бе в деня, когато напусна Антиетам.