Джонатан Мабъри - Човекът вълк

Жената, която продаваше цветя наблизо, чу крясъка и звука от удара и се обърна точно в момента, когато нещо огромно се блъсна в сергията й и нещо по-малко и тежко се удари в гърдите й. Тя падна назад е предмета в полите на роклята й, между разтворените й крака. Взря се неразбиращо в откъснатата глава на пътния полицай. Очите й срещнаха неговите и в тях все още имаше живот. Извърна се зашеметена и видя как конят, все още с тялото на полицая върху седлото, се понася в безумен галоп надолу по улицата. Сетне погледна отново главата в скута си. И колкото и да беше невъобразимо, полицаят отвори уста да изкрещи. Но не можа.

Затова тя изкрещя и за двамата, когато нещо кърваво се надигна сред останките от сергията й и извърна към нея муцуната си, от която се стичаха лиги.

Абърлайн видя светлините на местния полицейски участък и тръгна напряко през улицата към него. Наду свирката си, докато тичаше и група полицаи се стекоха надолу по стълбите. Един старши полицай се насочи към него, вдигнал ръка, за да го спре.

— Какво означава това? — попита той, но Абърлайн му показа бързо значката си.

— Сержант, обадете се в Скотланд Ярд. Всеки полицай да бъде снабден с оръжие.

— Защо е необходимо това, сър?

И като че в отговор на този въпрос се разнесе ужасяващ вой, който раздра нощта и ехото от него продължи да отеква дълго от околните сгради, сякаш Лондон бе нападнат от глутница чудовища.

— Веднага! — изрева Абърлайн.

Конят на мъртвия пътен полицай препускаше в пълен галоп по средата на улицата, а обезглавеният му ездач все още оставаше на седлото по жестока прищявка на случая. Обутите в ботуши крака на трупа си стояха на стремената, а едната му ръка държеше отпуснато юздите. Гледката беше зловеща, сякаш взета от страшен викториански разказ, и пешеходците надаваха писъци и се отдръпваха назад, когато я зърнеха. Конят зави към парка и препусна натам, цвилейки ужасено.

Непосредствено след него, бягайки на четири крака, го следваше Човекът вълк.

Когато тълпата го видя, хората се обърнаха и побягнаха панически, убедени, че самият пъкъл се е отворил и демоните ходят по земята.

Ярки светлини, музика и звънтящ смях достигна до сетивата на Човека вълк, Той забави ход, позволявайки на обезглавения ездач да се отдалечи. Създанието се изправи в цял ръст, душейки въздуха, усещайки миризмата на кръв и на месо, чувайки туптящите сърца под крехката плът. Прошарената му муцуна се сбърчи стръвно и от нея отново потекоха лиги, които капеха по тревата.

Човекът вълк започна да се прокрадва по посока на тези звуци, следвайки сиянието отвъд дърветата.

Спря се на десетина метра от греещата стъклена стена, която оформяше едната страна на консерваторията. Очите му се присвиха, докато изучаваше терена, преценявайки най-доброто място за нападение. Но стомахът му къркореше от глад и, придвижвайки се бавно напред, върколакът се наведе и заблиза лъскавите червени съсиреци, които покриваха ръцете му от лактите до ноктите. Кръвта беше сладка, но вече изстиваше. Горещата прясна кръв беше толкова по-примамлива… и там недалече имаше толкова много от нея, затворена зад тези блестящи стъклени стени.

На лицето на Човека вълк се разля усмивката на хищник, белязана със знака на червена наслада.

Телеграфните жици в Лондон се нажежиха до червено от новините, които течаха във всички посоки. Стотици полицаи грабваха пистолети и карабини и поемаха по улиците. Абърлайн водеше малкия си отряд от мъже през парка по посока на новите ужасяващи писъци, които се разнесоха. В далечината, от другата страна на парка, той видя сиянието на консерваторията и сърцето му се сви. Тази вечер имаше маскен бал и половината от елита на лондонския хайлайф беше там.

Докато тичаше, инспекторът мислено си повтаряше: „о, боже… о, боже… дано да стигна навреме!“

Но знаеше, че молбата му няма да бъде чута.

Сградата със стъклен купол беше украсена като вълшебен замък, със стотици малки светци, скрити сред венци от вечнозелени растения и цветни знаменца. Масите бяха отрупани с всевъзможни храни — имаше тумбести кошници с димящи кестени, пирамиди от лъскави ябълки и круши, едри гроздове от половин дузина сортове, сребърни подноси със сьомга и пъстърва, гарнирани с ананас и лимон, малки прасенца, изпечени майсторски до нежно розово, дузина тлъсти гъски с плънка от лук и босилек и в средата на всичко беше сложено огромно парче ростбиф, червен и сочен.