Джонатан Мабъри - Човекът вълк

— Убийте проклетото нещо! — изрева Абърлайн, докато презареждаше револвера си.

Залпът от изстрели оттласна назад Човека вълк и напои парцалите по тялото му с прясна кръв, но той не падна. Нито се изплаши.

Но не му хареса пронизителния звук на полицейските свирки.

Създанието изрева предизвикателно, завъртя се, прескочи масите с блюда и разби с тялото си една от стъклените стени, излитайки навън. Десетки остри стъкла се забиха в дебелата му кожа, а изпратените подир него куршуми направиха на пух и прах купчините с храна по масите. Но миг по-късно чудовището го нямаше.

Човекът вълк се приземи на тротоара пред консерваторията. Приклекна и се огледа, дезориентиран за кратко от шума и движението. По улиците имаше стотици хора. Джентълмени и дами, излезли на вечерна разходка, десетки амбулантни търговци, палави малчугани, които ту се шмугваха, ту изскачаха от тълпите, улични музиканти по ъглите и всякакъв друг народ. Стотици карети и файтони трополяха по калдъръмените улици, а по едно време се зададе тромав парен омнибус, пълен с хора, които се държаха за кожени каиши.

Шумът беше мъчителен. Стържене, скърцане и викове. Жените пищяха, конете цвилеха от ужас, а мъжете крещяха, докато създанието вървеше дебнешком към центъра на площада. Един сляп просяк свали черните си очила и се вторачи в чудовището, но после се обърна и хукна толкова бързо, че собственото му куче не можа да го настигне.

Шофьорът на омнибуса беше последният човек на площада, който разбра какво се случва. Хората изведнъж се люшнаха и побягнаха по улицата, нехаейки за опасността от голямата машина. Водачът на омнибуса дръпна въженцето, което висеше до главата му, надувайки пищящата парна свирка, и подсили предупреждението си със серия от ругатни, които биха засрамили и пристанищен докер. Никой не му обърна никакво внимание и той въртеше отчаяно кормилото, за да не прегази някого.

И сетне пред омнибуса се възправи нещо абсолютно невъобразимо. Създание, родено от кошмар с дълги качулати уши и лице като на демон от ада, Човекът вълк просъска към голямата машина и шофьорът нави волана, но в паниката си го направи прекалено рязко. Масата, инерцията и тежестта на пътниците бяха против него и омнибусът се наклони настрани, при което две от гумите му се отделиха от земята. Той се задържа за момент на двете си колела, сетне се чу силен металически звук, когато предната ос се счупи и омнибусът падна настрани, продължавайки да се движи напред. Машината рухна с оглушителен трясък и се плъзна по заоблените камъни покрай чудовището. Десетина пътници бяха смазани под тежестта на цялата тълпа, която се люшна върху тях. Всички крещяха в шок и паника и Човекът вълк трябваше да скочи върху омнибуса, за да не бъде смачкан. Той се приземи върху един страничен прозорец и докато машината все още се пързаляше по паважа, създанието притисна муцуната си до напуканото стъкло. То подуши страха на хората, които се блъскаха вътре. Стъклото продължи да се напуква и няколко парчета от него паднаха вътре. Човекът вълк мушна ръка през дупката, без да обръща внимание на назъбените краища, опитвайки се да докопа ръка, крак или гърло.

Сетне изведнъж целият прозорец подаде и вълколакът пропадна сред масата от гърчещи се тела. Строполи се долу с вой на гняв и изненада. Това, което ставаше, не беше лов, а приличаше повече на капан. Завладя го паника и той задраска с нокти, мъчейки се да се изправи, неволно разкъсвайки човешка плът, докато търсеше изход от тази клопка.

След това полицаите изскочиха от парка начело с Абърлайн и всички едновременно откриха огън срещу създанието, тъкмо когато се измъкваше от омнибуса. Въздухът се изпълни с пищенето на полицейски свирки. Все още объркан от преживяното, Човекът вълк се обърна и побягна по алеята от другата страна на падналия автобус.

Абърлайн сграбчи реверите на един едър старши полицай.

— Вземи десет души и блокирайте алеята. Аз и останалите ще му отрежем пътя за отстъпление. Ще хванем негодника под кръстосан огън.

Старшият полицай кимна отсечено и извика имената на хората, които трябваше да го последват. Без да губи секунда, Абърлайн поведе останалите към ъгъла.

Човекът вълк летеше по тясната уличка с невероятна скорост, като от време на време падаше на четири крака, за да прескочи купчина боклук или вързан кон. Полицаите, всеки от тях опитен и в добра форма, бягаха с всичка сила, но чудовището ги изпревари с лекота.