Джонатан Мабъри - Човекът вълк

— Ето какво ще ви кажа, сър — поде гой в изблик на гръмко негодувание, — вашите обноски са отврати…

Това беше последното, което търговецът някога каза. В момента, в който докосна ръката на върколака, магията на музиката се развали. Вътрешният глас, който създанието бе чуло в себе си, изчезна и той беше заменен от непреодолимия инстинкт на хищника. Човекът вълк се хвърли към мъжа с невероятна бързина, сграбчи го за ръката с мощните си лапи, вдигна го високо над земята и стисна челюсти около главата му. Хрущене на кости, разкъсана кожа и навсякъде наоколо се разплиска кръв.

Писъците, които предизвика това свирепо нападение, не се изгубиха в общата врява и не останаха незабелязани.

В яростта си върколакът беше сключил челюстите си толкова силно, че кучешките му зъби се бяха забили в черепа на търговеца и сега ръмжеше от ярост и разтърсваше тялото му в опит да се освободи. Въпреки ужасната рана, търговецът беше още жив и пишеше и удряше ожесточено чудовището, но всеки следващ удар, който нанасяше, беше все по-слаб. Третият граф от Рос гледаше, онемял, спектакъла, който се разиграваше само на крачка от него, и цялото му лице беше изпръскано с гореща кръв.

Маскираните гости се пръснаха във всички посоки, сякаш в средата на залата бе паднала бомба. Всеки, бързайки в заслепление, искаше да бъде някъде другаде. Паниката властваше над момента и онези, които не се движеха достатъчно бързо, биваха събаряни и стъпквани от изтънчените дами и господа. Хората крещяха от ужас заради онова, което бяха видели, и от болка, ставайки жертва на общото безумие. Видни мъже блъскаха жени, за да ги отстранят от пътя си; херцогиня дръпна косата на дъщеря си, за да може самата тя да се спаси; високо уважаван член на Парламента се строполи на земята, плачейки на глас, твърде уплашен, дори за да бяга.

Човекът вълк, който така и не успяваше да освободи зъбите си, се наведе напред, стисна могъщите си челюстите с всичка сила и сетне отметна глава назад, откъсвайки цялото теме от черепа на търговеца. Тялото рухна на земята, мъртво и отпуснато, и създанието нададе тържествуващ вой.

На подиума картината беше същата — музикантите захвърляха инструментите си и бягаха. Един сърцат челист грабна челото си за грифа и замахна с него като с боен чук, разбивайки го на трески в широкия гръб на чудовището, но секунда по-късно беше мъртъв и тялото му остана да лежи сред руините на изоставената сцена.

Сама и забравена в настъпилата лудост, певицата стоеше на мястото си, опитвайки се да разбере какво се случва с останалите й сетива. Тя чуваше писъци, звуците на паническо бягство и нещо, което приличаше на рева на диво животно. Но във всичко това нямаше никакъв смисъл.

Абърлайн чу писъците, секунда след като маскираните гости на консерваторията се устремиха панически навън. Той се втурна хъм входа, но онова, което видя там, приличаше на вълните на бурен прибой. Телата го блъскаха, хората го тласкаха настрани, търсейки път към собственото си спасение, отчаяни жени в ужаса си забиваха нокти в него.

Когато Абърлайн и хората му най-накрая се добраха до вратата, входът на обсерваторията беше вече оплискан с кръв. Абърлайн пристъпи вътре и вдигна пистолета си, опитвайки се да се прицели, но за беда хората бяха толкова много…

Човекът вълк се въртеше бавно в кръг, наслаждавайки се на ужаса на плячката си, но когато видя певицата, която стоеше неподвижно в средата на сцената, той присви очи. Тя не се държеше като жертва и върколакът подуши подозрително въздуха, очаквайки да долови издайническата миризма на друг хищник. Но не… единственото, което долови, беше страх и той изръмжа тихо, насочвайки се към нея с оголени зъби, готов за нападение.

Сетне изведнъж почувства два тежки удара, които го оттласнаха настрани. Човекът вълк се извъртя и изръмжа предупредително, но там нямаше враг под ръка. Проехтя гръм, трети удар се вряза парещо в гърдите му и едва тогава създанието видя мъжа, който стоеше на двайсетина метра от него. От ръката на човека изригна пламък и последва още божа. Човекът вълк разпозна врага си и напрегна мускули, готвейки се за скок, а в това време раните от четирите куршума се затвориха и изчезнаха.

Франсис Абърлайн продължи да стреля по чудовището, макар да виждаше, че изстрелите не му вредят особено.

Те отклониха вниманието му от сляпата певица, но създанието се задържа на крака. Как, за бога, беше възможно това? Чудовището се приготви за скок и Абърлайн напрегна мускули, но миг по-късно въздухът се изпълни с пукотевицата от десетки изстрели, когато останалите полицаи влетяха, стреляйки, в консерваторията.