Джонатан Мабъри - Човекът вълк

— А сега се махайте от земята ми — процеди той тихо. — И следващия път, когато влезете в имота ми по този начин, няма да бъда толкова учтив.

С това сър Джон наведе дулото на пушката и хвана Лорънс под ръка, за да му помогне. Гуен Конлиф се зададе, тичайки, от къщата и подхвана Лорънс под другата ръка. Никой от тях не погледна назад към групата мъже, но преди още да затворят портата на градината, зад гърба им се чуха удари на отдалечаващи се копита.

Вътре Гуен и сър Джон помогнаха на Лорънс да седне на едно кресло. Истината беше, че това премеждие и боричкането му бяха коствали много, много повече отколкото беше предполагал, и когато гневът му стихна, се почувства слаб и изтощен, а крайниците му не спряха да треперят, когато отпусна юмруците си.

Когато Лорънс се настани в креслото, баща му повика Самсон и огромната хрътка се спусна с големи скокове надолу по стълбите. Сър Джон отвори вратата и издаде кратък звук с езика си. Хрътката изръмжа и излетя навън по петите на наказателната група. Лорънс продължи да чува дълбокия й глух лай, дори след като баща му затвори и залости вратата.

— Не трябва ли да повикаме Сингх? — попита Гуен.

Сър Джон сви рамене.

— Не можем. Той е в града с ковача.

Гуен го погледна смаяна, но Лорънс избухна в смях. Той никога не се беше възхищавал на баща си толкова, колкото в този момент. Сър Джон се подсмихна злорадо, очевидно доволен от реакцията на сина си.

— Както виждаш, ти не си единственият в семейството, който може да играе — каза той.

— Браво, сър — извика той, все още заливайки се от смях. — Браво!

Гуен коленичи до Лорънс и когато смехът му отслабна, тя го побутна да се облегне на креслото и започна с кърпичка да бърше кръвта от разкъсаната му устна. В началото Лорънс се отдръпна, но докосването й беше нежно и успокояващо, а погледът в очите й — обезоръжаващ и възхитителен.

— Не мога да си обясня как им е хрумнало, че си заплаха за тях — рече Гуен.

— Не съм никаква заплаха — отсече Лорънс.

— Той е непознат за тях, мис Конлиф — каза сър Джон. Той беше с гръб към нея и сина си и никой от тях не забеляза колко студени бяха станали очите му, след като бе видял израза на лицето на Гуен, докато се грижеше за Лорънс, и този на сина си, когато срещна погледа й. Старецът продължи да говори непринудено, но изражението му беше станало каменно: Той е непознат и това е достатъчно за Блекмор.

След това сър Джон излезе от стаята и затвори вратата след себе си. И дори да го направи малко по-шумно, нито Гуен, нито Лорънс забелязаха това.

Вечерта падна тихо над „Толбът Хол“. Групата от града не се върна повече и сър Джон предрече, че няма и да го направи. — Защо сте толкова сигурен? — попита Гуен.

Сър Джон се усмихна леко.

— Те бяха водени от глупак на малоумна мисия и нещата свършиха зле за тях. Повечето от тях вероятно са тръгнали, защото са били пияни. И няма съмнение, че Стрикленд и онзи идиот Монфорд са ги напоили с бира преди да ги поведат насам. Щом изтрезнеят, веднага ще разберат колко смехотворен е бил кръстоносният им поход и колко нелепо е твърдението на Фиск.

— Говориш така, сякаш това е нещо, което си виждат и преди — отбеляза Лорънс.

— Да, през годините съм срещал шайки от глупци — отвърна сър Джон. — В крайна сметка те са просто недодялани грубияни. На пръв поглед изглеждат опасни, но иначе са обикновени страхливци.

— Но те можеха да убият Лорънс — настоя Гуен. — Въжето…

— Но това все пак не се случи, нали? — рече сър Джон. — Очите му бяха студени. — Изгубихме достатъчно време около това. Да оставим нещата така.

— Татко… — поде Лорънс.

Сър Джон вече се изкачваше по стълбите, но се спря и се извърна.

— Какво има?

— Благодаря ти… За днес.

Възрастният мъж дълго гледа Лорънс, сетне без да каже нищо, се обърна и продължи да се качва по стълбите.

След като чуха вратата му на горния етаж да се затваря, Гуен докосна ръката на Лорънс.

— Лорънс… мога ли да ви помоля за нещо?

Лицето й беше нежно и открито, а очите й търсеха неговите.

— Аз съм ви толкова задължен — отвърна той. — Ще изпълня всяка ваша молба. За Бен ли става дума?

— Не. Аз… Когато сте готов за това, когато се излекувате и укрепнете… бихте ли ми разказали какво е станало между вас и баща ви? Бен не ми каза много. Само на няколко пъти бегло загатна за онова, което се е случило след като вашата майка…

— След като майка ми се самоуби? — каза Лорънс с горчивина.