Джонатан Мабъри - Човекът вълк

— Инспектор Абърлайн — каза той предпазливо, — вие несъмнено сте запознат с моята лична история, както и аз, предполагам, с вашата.

— О?

— Не бяхте ли точно вие човекът, който разследваше случая с Изкормвача преди няколко години?

Лицето на Абърлайн се скова.

— Да. Ужасна история…

— Съгласен съм. И така… да не би този случай да се е отразил зле на кариерата ви и да сте били целия път дотук с намерението да докажете нещо?

Лицето на инспектора претърпя видима промяна. Цялата му доброжелателност изведнъж се стопи и лицето, което Лорънс видя сега, беше сурово, мрачно и лишено от всякакво съчувствие.

— Много добре. Вие сте прям човек и аз също ще бъда прям с вас. Аз не съм ви враг, мистър Толбът. Но съм ви гледал в „Хамлет“, „Макбет“ и „Ричард III“… винаги с едно и също лице. Но когато се появите на сцената, вие ставате съвършено различен човек. Всяко ваше движение, всеки характерен израз на лицето ви, всеки аспект на вашата личност претърпяват обезпокоително дълбока трансформация. Всеки разсъдлив човек би се запитал кой друг живее в тази ваша глава. Сигурен съм, че разбирате.

— Онова, което разбирам сега, е защо никога не заловихте Изкормвача? — каза Лорънс с горчивина. — Склонен бях да очаквам повече от Скотланд Ярд. В Америка вашата институция е легендарна, но предполагам, че това се дължи на вестниците. Човек никога не може да разчита на точността им.

Той се изправи, последван бавно от Абърлайн, чиито очи бяха студени като на кобра.

— Ето какво ще ви кажа, Абърлайн — продължи Лорънс. — Когато брат ми беше убит от това нещо, аз бях в Лондон. Аз мога да се превъплъщавам в други хора, но не мога да разделя себе си на две отделни личности и да бъда на две места едновременно.

— Да. Изглежда, че е така. — Абърлайн като че ли не се чувстваше победен от отговора на Лорънс. — И затова няма да възразите, ако се поинтересувам къде сте били по време на всичките ви представления в Лондон… и след това.

— По този начин ще навредите на разследването си. Но имайки предвид резултатите от случая с Изкормвача, мога да заключа, че това е начинът, по който вие предпочитате да работите. И докато се занимавате с това, навярно ще искате да установите къде съм бил на двайсет и девети септември тази година. Може би смъртта на Херман Мелвил не е била случайна. Може пък аз да стоя зад нея. О, но аз бях и в Торонто в началото на юни, когато почина канадският премиер. По-добре проверете дали не е станал жертва на някой луд актьор.

— Сега едва ли е време за шеги, мистър Толбът.

— Не, не е… нито пък е време за абсурдни обвинения. И ако искате хората да ви вярват, че сте инспектор, достоен за тази титла, бих ви препоръчал да отделите повече време на издирването на нещото , което извърши тези жестокости, вместо да го пилеете, тормозейки неговите жертви.

Гласът на Лорънс постепенно набра сила, достигайки до вик и в следващия момент сър Джон влетя в галерията със застрашителен вид.

— Достатъчно — изръмжа възрастният мъж. — Синът ми отговори на въпросите ви и даже беше прекалено услужлив.

— Сър Джон, аз…

— Вървете си — отсече сър Джон с глас, който не предполагаше никакво обсъждане и възражения.

Абърлайн се поклони сковано и си тръгна, следван по петите от Сингх, който го изпрати чак до входната врата.

Лорънс прекара останалата част от следобеда в портретната галерия. Сингх му донесе храна, но нямаше никакъв апетит. Облече един брокатен халат и пантофи, взе бастуна си от урната и излезе в градината. Пое по една пътека, която водеше към вира. Слънцето беше високо и ясно и хвърляше отблясъци като скъпоценни камъни върху тихо ромолящата река. Отразената светлина беше ярка и почти болезнена, но той дълго се взира в нея, представяйки си, че някъде там бяха отговорите, които търсеше, и беше необходимо само да ги съзре.

— Лорънс!

Когато се обърна, той видя Гуен Конлиф да бърза по пътеката към него.

— Търсих ви и не можах да ви намеря.

— Случило ли се е нещо?

— Не — промълви тя и почти се изчерви. Аз… просто исках да поговоря с вас. — Спря се близо до него, а слънчевата светлина превръщаше синьото на очите й в кристална бледнота. — Какво ви каза инспектор Абърлайн? И двамата изглеждахте ядосани?

Лорънс дълго обмисля как да отговори на въпроса й. Накрая се обърна и закрачи бавно покрай брега, а Гуен го хвана под ръка и тръгна с него.

— От него няма абсолютна никаква полза — рече той.