Джонатан Мабъри - Човекът вълк

Лорънс го спря с ръка.

— Татко, ако това ще помогне, тогава всичко е наред. Аз няма да му позволя да издевателства над мен. — Той каза това с усмивка, но погледът, който хвърли на Абърлайн беше предизвикателен. Инспекторът се поклони.

Лорънс се облягаше на бастуна си, макар да чувстваше, че вече не му е необходим. С всяка изминала секунда слабостта му се стопяваше, но инстинктът му подсказваше, че трябва да продължи да играе ролята си до самия край на действието. Абърлайн му предложи ръката си, но Лорънс отказа помощта му с любезна усмивка. Когато влязоха в просторната галерия, инспекторът затвори вратата на всекидневната и известно време двамата се взираха в дългата редица от портрети на мъже и жени от рода Толбът.

— Радвам се, че Скотланд Ярд е поел случая — каза Лорънс.

Абърлайн се усмихна едва-едва.

— Серия от свирепи убийства обикновено привлича интереса ни — заяви инспекторът сухо. — Мистър Толбът, беше ми докладвано, че сте станал жертва на жестоко нападение. Но въпреки това ми изглеждате доста добре.

Лорънс усети капана, който му залагаха и нямаше никакво намерение да стъпи в него.

— Имах голям късмет.

— Наистина. Можахте ли да видите добре вашия нападател?

Десетки отговори се появиха в ума на Лорънс подобно на колода карти, разстлана като ветрило. Кой да избере? Можеше да отрече истината и да скалъпи правдоподобна лъжа. Знаеше, че няма да е трудно, защото истината и без това беше толкова невероятна. Върколак? До този момент Лорънс дори не си беше позволил да мисли за тази дума, камо ли да я остави да завладее ума му. Можеше също убедително да изиграе загуба на паметта. Всъщност той вече беше прибягнал до този трик през последните два дни, за да не каже на баща си и Гуен, че Бен е бил убит от свръхестествено чудовище. Баща му вече веднъж го беше изпратил в дом за душевноболни и една подобна история можеше да подтикне сър Джон отново да потърси помощта на мъжете с черни костюми и черна карета. Не, благодаря.

Психическата травма беше най-лесната роля и след събуждането си от кома Лорънс беше принуден да се опре на нея, защото иначе историята беше твърде фантастична. Чудовища имаше само в приказките и булевардните романи. Всъщност самият той не беше абсолютно убеден, че спомените му са истински спомени, а не призрачни образи от трескави сънища. Възможно беше да го е разкъсала мечката на циганите и всичко останало да е само болна илюзия.

Всичко това прелетя през ума на Лорънс в един много кратък миг.

— Това беше някакъв звяр — каза той глухо. — Аз… не разбрах точно какъв. Беше тъмно.

Абърлайн се намръщи.

— Сигурен ли сте, че беше животно?

— О, да — отвърна Лорънс. — При това огромно.

— Хм. Това е голяма загадка, като се има предвид, че в района не живеят никакви естествени хищници, способни да нанесат такива ужасяващи наранявания. — Инспекторът сключи ръце зад гърба си и сви благоразумно устни.

— В района няма също и мечки — отвърна Лорънс — и въпреки това една такава пътува с циганите. Не е необходимо голямо въображение, за да си представите как всякакво животно би могло да се озове тук, инспекторе.

— Никой не е докладвал за…

— Имаше и други свидетели — прекъсна го Лорънс. — Няма съмнение, че те са видели нападателя не по-зле от мен. Може би дори по-добре. Разпитахте ли циганите?

— Те са мнителни и суеверни хора. Говорят само за дяволи и демони рече Абърлайн. Онова, което се питам е, дали не е възможно да сте били нападнат от човек? Самата свирепост на нападението може би ви е накарала да заключите, че това е било животно… А като прибавим и обстоятелството, че е било тъмно…

— Не — отсече Лорънс сухо. — Онова, което ни нападна онази нощ, в никакъв случай не беше човек.

— Нямам предвид обикновен човек. Може би някой лунатик? Някой, който страда от умствено заболяване, и с прекарал известно време в приют за душевноболни? Или пък е бил малтретиран от собствените си жертви?

Тези думи увиснаха във въздуха и Лорънс с ужас осъзна, че Абърлайн вероятно знае, че самият той навремето е бил затворен в такъв приют.

— Какво намеквате, инспекторе?

— Според мен е странно, че всички убийства, включително това на вашия брат, са били извършени в района на семейното ви имение. И докато вие сте били в Англия с вашата трупа.

Натрапващият се извод се заби като шип в стомаха на Лорънс, но той за нищо на света нямаше да позволи това да проличи на лицето му. Не и пред този арогантен глупак.