Джонатан Мабъри - Човекът вълк

Когато промяната се осъществи напълно, Лорънс забеляза, че потъналата в кръв мъртва развалина лежи на по-малко от петдесет крачки от мястото, където бе умряла майка му — където беше убита майка му — преди толкова много години. Същото това място, където бе прекършен собствения му живот; където някогашното невинно момче, бе изтръгнато от детството му и бе оставено на безумството, самотата, горчивината и цинизма. Това бе мястото, което промени завинаги света на Лорънс Толбът. Точно там той бе намерил края си … а сега, съвсем близо до това свято и нечестиво място посрещна края си и баща му.

Докато наблюдаваше всичко това, той усети как в сърцето му се надига мрачно тържество, но почти веднага това чувство се загуби в съзнанието на звяра. Докато Човекът вълк отмяташе глава, за да нададе победоносен вой, Лорънс усети как самият той се разпада и разтваря в нищото.

Гуен Конлиф стоеше на двайсетина крачки от двете чудовища — мъртвото и живото — все още потресена от сцената, която се беше разиграла пред очите й. Онова, в което се беше превърнал сър Джон, вече го нямаше и тя инстинктивно разбираше, че си е отишло завинаги. Сетне се загледа в създанието, което до неотдавна беше Лорънс. Дали от него бе останала някаква частица или звярът го беше погълнал, както огънят сър Джон? Тя вдигна ръка към него със съзнанието, че жестът е безполезен, а устните й се разделиха, за да изрекат името му още веднъж. В този момент въздухът зад гърба й сякаш избухна и тя видя как Човекът вълк полетя встрани от горящия труп във фонтан от кръв.

Гуен се извърна наляво и зърна инспектор Абърлайн, който прекосяваше преддверието с големи крачки и димящ револвер. Той вдигна оръжието, за да стреля пак.

— Не! — извика Гуен и се хвърли към него, опитвайки се да отклони револвера нагоре, но закъсня за частица от секундата. Намесата й осуети първоначалната му цел и куршумът улучи Човека вълк в бедрото, оттласквайки го назад.

Чудовището незабавно нападна, отблъсквайки Гуен настрани, и повали Абърлайн по гръб. Оръжието на инспектора се плъзна по пода и след миг Абърлайн вече крещеше — Човекът вълк бе забил зъби в рамото му и около муцуната му пръскаше кръв.

Гуен се наведе и грабна оръжието.

— Застреляйте го! — извика Абърлайн. Гуен обърна поглед и видя как Човекът вълк разтърсваше инспектора с пастта си, както териер плъх. — Застреляйте го!

Гуен стисна тежкия револвер с две ръце и се прицели, но чудовището мяташе Абърлайн толкова бясно, че беше невъзможно да го улучи.

Човекът вълк видя револвера и разбра какво е предназначението му. Той пусна Абърлайн на пода и се обърна към Гуен. От устата му капеше кръв и слюнки, които падаха с цвъртене на горещите плочи на пода. Лицето на Абърлайн бе побеляло от ужас и разкривено от болка.

— Бягайте! — изкрещя инспекторът.

Гуен побягна.

Тя прелетя през входната врата, следвана по петите от създанието. Задните му крака обаче бяха така омазани с кръв, че за миг то изгуби равновесие и му трябваха няколко секунди, докато намери опорна точка. Дотогава Гуен вече бе изхвърчала от къщата и бягаше с всички сили. Човекът вълк, раздвоен между импулса да се спусне след бягащата плячка и храната, която му беше подръка, се спря на входа.

Но колебанието му струваше скъпо.

В следващия момент нещо го прониза жестоко в гърба и почувства силна болка в гърдите си. Чудовището погледна надолу и видя острия връх на масайско копие, което стърчеше от гръдния му кош.

Човекът вълк обърна поглед към вътрешността на къщата. Храната му още не беше мъртва. Ранен и кървящ, Абърлайн стоеше малко по-нататък с второ масайско копие в ръцете, готов да го запрати всеки момент.

Човекът вълк стисна с дългите си уродливи пръсти края на копието и започна да го изтегля от гърдите си, малко по малко, докато не го изтръгна цялото. После го запрати към горящата стена.

Чудовището сбърчи муцуната си, оголи зъби и изръмжа предизвикателно към Абърлайн.

Изведнъж до слуха им достигна пукане и пращене и те обърнаха очи нагоре, откъдето идваше звукът. Не се виждаше нищо, понеже таванът бе скрит зад мътно-черния дим, но от него започваха да падат парчета горяща мазилка и греди. Къщата бе започнала да се разпада и нямаше да издържи дълго.

Абърлайн се възползва от този момент на невнимание и хвърли и второто копие. Беше наясно, че и то няма да сложи край на чудовището и затова се затича към стената с окачените на нея оръжия. Оттам свали тежък шотландски меч с две остриета. Оръжието беше почти метър и половина дълго и тежеше повече от двайсет килограма. Дори Абърлайн да не беше ранен в рамото, пак щеше да му е трудно да борави с него. Затова смяташе просто да го запрати по чудовището, докато то го дебнеше в гъстия дим. Инспекторът хвърли меча и видя как той отскача от масивните гърди на Човека вълк. Гърди, по които вече не се виждаше дори и следа от раната от копието.