— Отмъщение? — Монца бавно кимна. — Добре. Всеки се стреми към него. Щеше да е по-добре да не го беше правила. — Мечът се разклати леко, когато постави ръка на дръжката.
— Ще ме убиеш ли? Ха! И без това все едно съм мъртва!
— Тогава защо да се мъча? Не си в списъка ми. Махай се. — Айдър я изгледа за момент с леко отворена уста, сякаш искаше да каже нещо. След това се обърна към вратата.
— Няма ли да ми пожелаеш късмет? — попита Монца.
— Какво?!
— Според мен единствената ти надежда е да успея да убия Орсо.
Бившата любовница на Арио спря на прага и изсумтя:
— Да бе, все едно имате шанс! — И излезе.
Войната без огън е безполезна като колбас без горчица.
Хенри V
Хилядата меча се биха за Осприя срещу Мурис. За Мурис срещу Сипани. За Сипани срещу Мурис и после пак за Осприя. Между договорите разграбиха Оприл. След месец решиха, че може да са пропуснали нещо, и го разграбиха отново, като този път оставиха подир себе си опустошени руини. Биеха се за всеки срещу никого и за никого срещу всички, като почти през цялото време нямаше битки.
Но пък имаше грабежи и плячкосване, палене и опустошаване, изнасилвания и убийства.
Никомо Коска обичаше да се обгражда с хора, които го караха да изглежда странен и романтичен. Деветнайсетгодишната мечоноска и неразделният й малък брат се вписваха в тази категория, така че ги мъкнеше навсякъде със себе си. В началото му бяха интересни. След това полезни. Накрая станаха незаменими.
Двамата с Монца се дуелираха в студените сутрини — стърженето и удрянето на метала, задъханото дишане. Той беше силен, тя бърза и схватките бяха равностойни. Двамата се заяждаха, оплюваха се и се смееха. Останалите се събираха да ги гледат и се забавляваха, защото капитанът им често губеше от момиче наполовина на годините му. Всички се смееха, освен Бена. Той не беше боец.
Но пък се оправяше с числата и скоро започна да води документите на отряда. След това пое препродажбата и разпределението на печалбата от плячката. Правеше пари за всички, имаше лек характер и скоро стана всеобщ любимец.
Монца се учеше бързо. Изчете всичко на Столикус, Вертурио, Баяловелд и Фаранс. Научи всичко, което можеше, от Никомо Коска. Тактика и стратегия, маневри и логистика, как да разчита терена и противника. Първо учеше с гледане, а след това с практика. Овладя всички науки и изкуства, необходими за войника.
— Дяволът те е обладал — казваше Коска, когато се напиеше. Нещо, което се случваше все по-често. Тя спаси живота му при Мурис, а след това той нейния. Всички се смееха — освен Бена. Той не спасяваше животи.
Старият Сазине умря от стрела и останалите капитани избраха Никомо Коска за капитан-генерал. Монца и Бена продължиха с него. Тя предаваше заповедите на Коска. След това му казваше какви заповеди да даде. После даваше заповеди от негово име, докато той се валяше пиян. Накрая спря да се преструва, а и на никой не му пречеше, защото нейните заповеди бяха по-добри от неговите дори когато беше трезвен.
Месеците се превръщаха в години, а Коска изтрезняваше все по-рядко. Даваше заповеди единствено по таверните. Водеше схватки единствено с бутилките. След като Хилядата меча свършеха с тероризирането на някоя местност, Монца тръгваше по кръчмите, пушилните и долнопробните бардаци, за да го измъкне. Мразеше тази част, а и Бена мразеше да я гледа как го прави, но Коска ги бе прибрал и тя се чувстваше задължена. Докато залитаха към лагера, той от пиенето, а тя от тежестта му, Коска често шепнеше в ухото й.
— Монца, Монца. Какво щях да правя без теб?
Лъснатите ботуши на генерал Ганмарк тракаха по лъснатия под. Обувките на камерхера проскърцваха отзад. Ехото на стъпките им отекваше в огромното помещение. Меките обувки на Шенкт, изтъркани от употреба, не издаваха никакъв звук.
— Когато влезете при негово превъзходителство — започна превзето камерхерът, — ще се приближите, без да бързате, без да гледате наляво или надясно, с наведена глава, и няма да го поглеждате в очите. Ще спрете на бялата черта на килима. Не преди нея и в никакъв случай след нея, а точно на чертата. След това коленичете…
— Аз не коленича — каза Шенкт.
Камерхерът се извърна към него и го изгледа като стреснат бухал.
— Изключение правят само чуждестранните владетели! Всички останали…
— Аз не коленича.
Мъжът загуби говор от възмущение, но Ганмарк се намеси:
Читать дальше