Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Този има десет пръста — извика някой и предизвика нова порция смях.

Тръпката не се присъедини. Сивокосия не беше толкова ужасяващ като Страховития, но определено не беше успокояваща гледка. Голям като къща, с желязна маска, половин обръсната глава и ръка, боядисана в синьо. Огромната бухалка изглеждаше наистина опасна в яките му ръце. Тръпката си повтаряше, че са на една страна. Че всичко е преструвка. Само преструвка.

— Господа, съветвам ви да направите място! — извика Коска. Трите гуркулски танцьорки, с черни котешки маски на черните си лица, започнаха да разбутват гостите към стените. — Ще се пролива кръв!

— Дано! — Нова вълна смях. — Не съм дошъл тук да гледам как двама идиоти танцуват!

Зяпачите подвикваха и освиркваха. Предимно освиркваха. Тръпката започна да се съмнява, че планът му — да се повърти из кръга няколко минути и да наръга Сивокосия под мишницата, където имаше свински мехур с кръв — ще задоволи шибаните гости. Спомни си истинския дуел пред стените на Карлеон, от който зависеше съдбата на Севера. Карлите, ръмжащи и блъскащи по щитовете си. Чудеше се какво ли биха разбрали тези мъже от това. Животът понякога те отвежда на най-странни места.

— Започвайте! — извика Коска и отскочи в тълпата.

Сивокосия изръмжа и се метна напред, размахал бухалката. Това определено изненада Тръпката. Успя да вдигне щита навреме, но ударът го отхвърли на земята с изтръпнала лява ръка. Завъртя се, като одраска едната си вежда на собствения си меч. Добре, че не си изкара окото. Претърколи се, а бухалката удари мястото, на което бе паднал, и се разхвърчаха парченца калдъръм. Сивокосия продължи да налита, докато Тръпката се изправяше, и той трябваше да отскочи с грацията на котка в кучкарник. Това определено не беше в уговорката. Явно гигантът искаше да направи добро шоу пред копелетата.

— Убий го! — Някой се засмя.

— Пролейте малко кръв, идиоти!

Тръпката стисна здраво дръжката на меча. Внезапно го обзе лошо предчувствие. По-лошо и отпреди.

Хвърлянето на зарове обикновено успокояваше Дружелюбния, но не и тази вечер. Имаше лошо предчувствие. Дори по-лошо отпреди. Гледаше как се търкалят, подскачат и накрая спират.

— Две и четири — каза той.

— Виждаме числата — озъби се мъжът с маска на полумесец. — Проклетите зарове ме мразят! — И ги хвърли гневно към полираната дървесина.

Дружелюбния се намръщи, взе ги и ги търкулна нежно.

— Пет и три. Банката печели.

— Май й стана навик — изръмжа мъжът с маска на кораб и неколцина от приятелите му измърмориха гневно. Всички бяха пияни. Пияни и глупави. Банката винаги печелеше накрая, иначе нямаше да организира игрите. Но не му беше работа да ги образова. Някой в другия край извика радостно, когато колелото на късмета се спря на неговия номер. Няколко от картоиграчите изръкопляскаха с умерена досада.

— Скапани зарове. — Полумесеца отпи от виното си, докато Дружелюбния прибираше чиповете му към набъбналата си купчина. Беше му трудно да диша. Въздухът бе пълен със странни миризми — парфюм, пот, вино и пушек. Осъзна, че устата му е отворена, и я затвори.

Кралят на Съюза погледна Монца и Витари — хубав, царствен и най-вече крайно нежелан. Монца осъзна, че зяпа с отворена уста, и я затвори.

— Не искам да ви обидя, но една ще ми е напълно достатъчна, а… винаги съм предпочитал тъмната коса. — Махна към вратата. — Надявам се, че няма да се обидиш, ако те помоля да ни оставиш. Ще се погрижа да ти бъде платено.

— Колко щедро. — Витари погледна към Монца, която сви рамене. Умът й скачаше като жаба в топла вода и трескаво търсеше изход от ситуацията. Витари се оттласна от стената и тръгна към вратата. Докато минаваше покрай краля, го погали по гърдите. — Проклета да е червенокосата ми майка.

Вратата се затвори зад нея.

— Много… — кралят прочисти гърло — очарователна стая.

— Лесно се очаровате.

Той се подсмихна.

— Жена ми не смята така.

— Малко жени говорят добро за съпрузите си. Затова те идват при нас.

— Не ме разбра. Имам нейното позволение. Тя очаква третото ни дете и затова… е, едва ли те интересува.

— Ще се интересувам от всичко, което говорите. Затова ми плащат.

— Разбира се. — Кралят потри нервно ръце. — Нещо за пиене?

Тя кимна към шкафа.

— Ето там.

— Ти искаш ли?

— Не.

— Не, разбира се, защо да искаш? — Виното забълбука, изливайки се от бутилката. — Предполагам, че не ти е новост.

— Не. — Макар да не помнеше друг път да е била маскирана като курва с крал в същото помещение. Имаше два избора. Да преспи с него или да го убие. Никой не й се струваше особено привлекателен. Убийството на Арио щеше да създаде достатъчно неприятности. Убийството на краля, та дори да беше зет на Орсо, щеше да предизвика безкрайно повече.