Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Защо толкова много? — прошепна той. — Очаквахме по-малко от половината. Нещо не е наред.

В студената нощ изригна ослепителен пламък и се чуха бурни ръкопляскания. Онзи идиот Ронко застрашаваше себе си и всички присъстващи на двора. Морвийр поклати глава. Ако това беше добра идея, той беше император…

Дей му изшътка и той запълзя по проскърцващите греди обратно към една от дупките.

— Някой идва.

От стълбището се появиха осем маскирани. Четирима очевидно бяха телохранители с блестящи нагръдници. Двете жени още по-очевидно работеха в „Кардоти“. Морвийр се интересуваше най-вече от последните двама.

— Арио и Фоскар — прошепна Дей.

— Да, несъмнено. — Синовете на Орсо размениха няколко думи, докато стражите се разполагаха около вратите. След това Арио се поклони, засмя се и тръгна към втората врата с двете жени под ръка, оставяйки брат си пред Кралските покои.

Морвийр се намръщи.

— Нещо определено не наред.

Мястото представляваше нечия идиотска идея как трябва да изглежда кралската спалня. Всичко беше натруфено и украсено със сребро и злато. Леглото имаше колони и завеси от червена коприна. До него се издигаше огромен шкаф, претъпкан с най-различни видове алкохол. Таванът беше изронен, а огромният полилей висеше твърде ниско. Камината, от зеленикав мрамор, беше издялана във формата на две голи жени, държащи поднос с плодове.

На стената имаше огромна картина с лъскава рамка. Жена с огромен бюст се къпеше в поток с по-голяма наслада от вероятното. Монца не разбираше защо картините с цици се смятат за по-добри. Но явно художниците смятаха така и почти навсякъде имаше цици.

— От тази гадна музика ме заболява главата — изръмжа Витари и опита да се почеше под корсета.

Монца наклони глава.

— Мен ме заболява от гадното легло. И особено от тапетите. — Крайно неприятно яркосини и тюркоазени райета със звездички между тях.

— Почти ми се допушва. — Витари побутна лулата от слонова кост до купата с хъск на малката мраморна масичка. Монца нямаше нужда от привличане на вниманието — през последния час често поглеждаше натам.

— Съсредоточи се върху работата — изсъска тя и стрелна вратата с очи.

— Винаги. — Витари оправи полата си. — Не е лесно с тези скапани дрехи. Как въобще…

— Шшшт. — По коридора прозвучаха стъпки.

— Гостите идват. Готова ли си?

Дръжките на двата ножа се опряха в гърба на Монца, щом се размърда.

— Вече е късно за колебание, а?

— Освен ако не решиш да преспиш с тях.

— Мисля да се придържам към убийството. — Монца протегна ръка към прозореца в нещо като съблазнителна поза. Сърцето й туптеше, кръвта бучеше в ушите й.

Вратата се отвори бавно, с изскърцване, и в стаята пристъпи мъж. Беше висок, облечен изцяло в бяло и носеше маска, изобразяваща половин слънце. Имаше добре поддържана брада, която не скриваше тежкия белег на брадичката му. Монца примигна. Това не беше Арио. Не беше дори Фоскар.

— Мамка му! — сепна се Витари.

Разпознаването я тресна като гръм, като храчка в лицето. Не беше синът на Орсо, а зет му. Не друг, а самият миротворец, Негово августейшо величество върховният крал на Съюза.

— Готов ли си? — попита Коска.

Тръпката прочисти гърлото си за пореден път. Имаше чувството, че нещо е заседнало там, откакто беше дошъл на това проклето място.

— Май е късно за колебание?

Старият наемник се усмихна още по-широко.

— Освен ако не си решил да преспиш с тях. Господа! Дами! Моля за внимание! — Оркестърът спря да свири, само гъдулката поддържаше една натрапчива нота. Това не допринесе за изострените нерви на Тръпката.

Коска размаха бастуна си да разчисти гостите от очертания в средата на двора кръг.

— Отстъпете, приятели, защото сте в опасност! Един от най-великите моменти в историята ще се разиграе пред невярващите ви очи!

— Кога ще има ебане? — извика някой и предизвика смях.

Коска подскочи напред и почти му изкара окото с върха на бастуна си.

— Когато някой умре! — Тъпанът се беше присъединил, дум, дум, дум. Хората се скупчиха около кръга. Кръг от маски, птици и животни, войници и клоуни, озъбени скелети и смеещи се дяволи. Лицата на хората под тях — пияни, отегчени, любопитни и ядосани. Зад тях бяха Барти и Кумел, единият, качен на раменете на другия, пляскаше в такт.

— За ваше образование, назидание и наслада… — Тръпката не знаеше какви ги плещи. — Къща за забавления „Кардоти“ представя… — пое си дъх, вдигна меча и щита, разбута тълпата и влезе в кръга — прословутия дуел между Фенрис Страховития… — Коска махна с бастуна си към Сивокосия, който влизаше от другата страна на кръга — и Логън Деветопръстия!