Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Да.

— Приличаш на южняк.

Тръпката се намръщи и скри натруфените ръкави на ризата под масата.

— Не съм. Казвам се Каул Тръпката.

Сивокосия примигна.

— Тръпката?

— Аха. — Усети задоволство, че човекът е чувал името му. Все още имаше известна гордост. — Чувал ли си за мен?

— Не беше ли в Уфрит заедно с Кучето?

— Бях.

— И Черния Дау, а? Чух, че сте свършили добра работа.

— Така е. Взехме целия град с две жертви.

— Само две. — Едрият мъж кимна, без да откъсва очи от Тръпката. — Явно е било много добра работа.

— Беше. Кучето беше добър вожд. Най-добрият, когото съм следвал.

— Добре. След като Кучето не е тук, за мен ще е чест да застана рамо до рамо с теб.

— Благодаря. И аз се радвам, че се присъединяваш. — Тръпката продължи на стирийски. — Вътре е.

— Сигурен ли си? — попита Коска. — Има леко кисел поглед, който ме притеснява.

— Трябва да се отпуснеш малко — изръмжа Тръпката. — Вкарай малко жизненост.

Витари се засмя, а Коска стисна гърдите си.

— Ах! Пронизан със собствения ми меч! Значи ще вземем дребния ти приятел. Какво да направим с двама северняци? — Той вдигна пръст. — Ще направим възстановка! Прочутият северен дуел… между Фенрис Страшния… и какъв беше…

Тръпката усети студените иглички по гърба си, докато произнасяше името.

— Кървавия Девет.

— Чувал ли си го?

— Бях там. На самото място. Държах един от щитовете в кръга.

— Превъзходно! Тогава ще внесеш в представлението нотка историческа автентичност.

— Нотка?

— Частица — изръмжа Витари.

— Защо по дяволите не каже направо частица?

Но Коска се радваше на вдъхновението си.

— Елемент на насилие! Тайфата на Арио ще издивее! Страхотно оправдание да вкараме оръжия!

Тръпката не беше толкова очарован. Да се облече като мъжа, който бе убил брат му и когото се бе заклел да убие, и да се преструва. Е, поне нямаше да се налага да свири на лютня.

— Какво плещи тоя? — попита Сивокосия на северняшки.

— Ще се престорим, че се дуелираме.

— Да се престорим ли?

— Тук се преструват за всякакви глупости. Ще играем театър. За забавление.

— Кръгът не е за забавление. — Едрият мъж не изглеждаше особено развеселен.

— По тези места е така. Първо ще се престорим, а после може да се стигне до истински бой. Четирийсет монети, ако си съгласен.

— Готово. Първо се преструваме. После се бием наистина. Разбрах. — Сивокосия изгледа Тръпката продължително и излезе.

— Следващият! — изкрещя Коска.

Появи се кльощав мъж с оранжеви чорапогащи, яркочервен жакет и торба.

— Как се казваш?

— Аз съм не кой да е, а Невероятния Ронко! — Мъжът се поклони театрално.

Старият наемник вдигна вежди, а сърцето на Тръпката се сви.

— И в какво специализираш като изпълнител и боец?

— Ами те са едно и също, господа! — Той кимна към Коска и Тръпката, а след това към Витари. — Милейди! — Завъртя се бавно, бръкна в торбата си, след което се обърна, поднесе ръка към лицето си и изду бузи…

От устата му се изстреля огнена струя, която стигна почти до Тръпката. Севернякът щеше да отскочи от стола си, ако имаше време, но остана вцепенен. Мигаше и дишаше тежко, а очите му опитваха да привикнат обратно към тъмнината на склада. Няколко пламъчета играеха по масата. Едно съвсем близо до треперещите пръсти на Коска. След няколко мига загаснаха, оставяйки остра миризма, от която на Тръпката му се доповръща.

Невероятния Ронко прочисти гърло.

— Ъъ… получи се малко по-силна демонстрация, отколкото възнамерявах.

— Но пък беше много впечатляващо! — Коска прогони дима пред лицето си с ръка. — Не отричам, че е забавно, а със сигурност е и смъртоносно. Нает сте, за четирийсет монети.

Мъжът грейна.

— Радвам се, че съм от полза! — Поклони се още по-ниско. — Господа! Милейди! Оттеглям се!

— Сигурен ли си? — попита Тръпката, докато Ронко крачеше към вратата. — Не е ли малко опасно? Огън в дървена сграда?

Коска отново го изгледа над носа си.

— Мислех, че северняците сте изтъкани от гняв и развалени зъби. Ако нещата се сговнят, огънят може да е джокерът, който ни трябва.

— Кое?

— Изравнителят — отвърна Витари.

Това беше лоша дума. В хълмовете на Севера наричаха смъртта Великия изравнител.

— Пожарът може да изравни всички ни. Ако не си забелязал, копелето не е особено прецизно. Огънят е опасен.

— Огънят е хубав. Вземаме го.

— Няма ли да…

— Тц. — Коска вдигна ръка.

— Трябва…

— Тц.

— Не ми казвай…