Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Е, де! Във вашата страна не разбирате ли от „тц“? Муркато ме натовари с подбора на изпълнители и при цялото ми уважение, аз решавам кого да вземем. Няма да гласуваме. Ти се съсредоточи върху нагласения двубой, с който да впечатлите тайфата на Арио. Аз ще се оправя с планирането. Как ти звучи?

— Като рецепта за бедствие — отвърна Тръпката.

— Бедствие! — ухили се Коска. — Нямам търпение. Кой е следващият?

Витари изви рижавите си вежди към листа.

— Барти и Кумел, жонгльори, акробати, хвърлячи на ножове и въжеиграчи.

Коска сръчка Тръпката в ребрата.

— Ето ти и въжеиграчи. На тях няма какво да не им харесаш.

Беше рядко ясен ден в Мъгливия град. Въздухът беше свеж и студен, небето ясносиньо, а мирната конференция на краля на Съюза щеше да започне. Порутените покриви, олющените прозорци и мръсните входове бяха изпълнени със зяпачи, които очакваха с нетърпение лидерите на Стирия. Хората се тълпяха около канавките на широкия булевард, разноцветна тълпа, притискаща са в сивите редици на войниците, които трябваше да я удържат. Във въздуха витаеше напрежение. Мърморенето на хиляди гласове, виковете на уличните продавачи, предупреждения и възбудени писъци. Почти като шума на армия преди битка.

Армия, очакваща нервно кръвопролитието да започне.

Петте фигури на покрива на порутения склад не се отличаваха с нищо. Тръпката гледаше надолу, провесил ръце от парапета. Коска беше подпрял крак на изронения зид и чешеше обрива на врата си. Витари се беше облегнала на стената със скръстени ръце. Дружелюбния стоеше напрегнато отстрани и сякаш беше потънал в собствения си свят. Фактът, че Морвийр и ученичката му бяха тръгнали по своя работа, вдъхваше у Монца лека увереност. В началото изобщо не вярваше на отровителя. Но след Уестпорт доверието й се бе сринало още повече. А това бяха нейните хора. Тя пое дълбоко дъх, осмука зъбите си и се изплю в тълпата долу.

Имаше една кантийска поговорка: „Когато Господ иска да те накаже, ти праща глупави приятели и умни врагове“.

— Много народ — каза Тръпката. Монца беше почнала да свиква на обичайните му изцепвания. — Страшно много.

— Да. — Дружелюбния беше присвил очи и мърдаше устни; създаваше малко неприятното усещане, че се опитва да преброи хората.

— Това е нищо. — Коска махна пренебрежително към половината Сипани. — Трябваше да видиш тълпите, които се изляха в Осприя след победата ми в Битката за Островите! Изпълниха въздуха с цветя! Най-малко два пъти повече. Трябваше да сте там!

— Там бях — обади се Витари. — Тълпата беше наполовина по-малка от тази.

— Да не изпитваш удоволствие от разрушаването на мечтите ми?

— Малко. — Витари се усмихна към Монца, но тя не се смееше. Мислеше си за триумфа в Талинс, след падането на Каприл. Или клането на Каприл, в зависимост кого питаш. Тя се мръщеше, а Бена се усмихваше и разпращаше въздушни целувки, изправен на стремената. Хората крещяха името й, а Орсо яздеше замислено отзад, заедно с Арио. Трябваше да се усети още тогава…

— Ето ги! — Коска заслони очи с длан и се надвеси опасно над парапета. — Слава на нашите велики лидери!

С приближаването на процесията шумът на тълпата се усилваше. Най-отпред яздеха седем знаменосци. Флаговете на пиките им бяха под еднакъв ъгъл, за да създадат необходимата илюзия за равенство, необходима за мирни преговори. Раковината на Сипани. Бялата кула на Осприя. Трите пчели на Визерин. Черният кръст на Талинс. Символите на Пуранти, Афоя и Никанте, люшкани мързеливо от лекия бриз. Зад тях яздеше мъж в натруфена броня със златното слънце на Съюза, на черна пика.

Първи от великите и благородните се появи Соториус, канцлерът на Сипани. Или от коварните и злобните, в зависимост кого питаш. Беше наистина стар, с бяла коса и брада, и се превиваше под тежестта на огърлицата, символизираща поста му, която носеше отпреди Монца да се роди. Клатушкаше се с помощта на бастун, а най-големият му син, сам надхвърлил шейсетте, го придържаше за лакътя. Следваха няколко десетки от най-влиятелните граждани. Слънцето блестеше по бижутата, полираната кожа, ярката коприна и златните бродерии.

— Канцлер Соториус — заобяснява Коска на Тръпката. — Според традицията домакинът минава пеш. Старото копеле е още живо.

— Но май му трябва почивка — измърмори Монца. — Да му дадат един ковчег.

— Още му е рано. Може да е полусляп, но мисли по-ясно от повечето. Истински майстор на увъртането. По един или друг начин удържа неутралитета на Сипани за две десетилетия. През Кървавите години. Откакто му разкървавих носа в Битката за Островите!