Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Това обаче не те спря да приемеш парите му, когато положението на Сефелин от Осприя се влоши — изсумтя Витари.

— Че защо не? Наемниците не могат да подбират много. Трябва да се движиш по вятъра. Лоялността за наемника е като броня за плувеца. — Монца се намръщи, зачудена дали Коска визира нея, но той сякаш говореше по принцип. — Но със стария Соториус никога не сме си подхождали. Беше нещастен брак по сметка и щом постигнахме победа, с радост се съгласихме на развода. Миролюбивите хора имат малко работа за наемници, а канцлерът на Сипани стана богат и известен, създавайки мир.

Витари се озъби към богаташката процесия и подметна:

— А сега явно ще се опита и да го изнесе.

Монца поклати глава и каза:

— Това е единствената стока, от която Орсо не се интересува.

Следваха лидерите на Лигата на Осемте. Заклетите врагове на Орсо, а и на Монца, преди да полети в пропастта. Съпровождаха ги множество слуги в ливреи. Херцог Рогонт яздеше начело на черен боен кон: стискаше сигурно юздите и кимаше към тълпата, когато подвикнеха името му. Беше популярен и получаваше доста овации, така че главата му се клатеше като на пуйка. Салиер някак бе успял да се натъпче в седлото и яздеше до него. Розовата му гуша се поклащаше над яката на униформата в такт с движението на измъчения кон.

— Кой е дебелакът? — попита Тръпката.

— Салиер, Велик херцог на Визерин.

Витари се подсмихна.

— Може би за още месец. Миналото лято изгуби армията си! — Монца ги беше изклала при Хай Бенк, заедно с Верния Карпи. — Храната на града свърши през есента. — Монца с лекота бе изгорила нивите и прогонила фермерите. — А и вече почти няма съюзници. — Монца беше побила главата на херцог Кантейн на стените на Борлета. — Дори оттук се вижда как се поти това копеле.

— Жалко — обади се Коска. — Винаги съм го харесвал. Трябва да видите каква галерия има в палата му. Най-голямата колекция с предмети на изкуството, поне според него. Истински познавач. Едно време поддържаше най-добрата кухня в Стирия.

— Личи си — каза Монца.

— Чудя се как ли са го качили на седлото.

— С кран — предложи Витари.

— Или са изкопали канал и са прекарали коня под него — изсумтя Монца.

— Ами другият? — попита Тръпката.

— Рогонт, Велик херцог на Осприя.

— Тоя по̀ прилича на херцог. — Наистина. Висок, с широки рамене, красиво лице и черни къдрици.

— Прилича. — Монца се изплю отново. — Но само дотам.

— Племенник на бившата ми работодателка, за щастие отдавна починалата херцогиня Сефелин. — Коска беше разкървавил врата си от чесане. — Наричат го Принца на благоприличието, Предпазливия граф, Закъсняващия херцог. Добър генерал, но не обича да рискува.

— Аз не бих се изказала толкова ласкаво — каза Монца.

— Ти не си ласкава към никого.

— Той не обича да се бие.

— Добрите генерали не обичат да се бият.

— Но им се налага понякога. Рогонт се боричкаше с Орсо от началото на Кървавите години, но никога не е участвал в нещо повече от лека схватка. Това е най-големият майстор на отстъплението в Стирия.

— Най-трудното нещо е отстъплението. Може би човекът чака момента си.

Тръпката въздъхна тежко отстрани.

— Всички чакаме момента си.

— Вече няма шансове — продължи Монца. — След като Визерин падне, се отваря пътят за Пуранти, а след това е Осприя и короната на Орсо. Без повече отлагане. Пясъкът в часовника му изтича.

Рогонт и Салиер минаха под тях. Двамата, които заедно с честния, почтен и мъртъв херцог Кантейн беше формирали Лигата на Осемте, за да защитят Стирия от амбициите на Орсо. Или да отнемат полагащото му се по право, за да се боричкат за остатъците, в зависимост кого питаш. Коска ги гледаше как се отдалечават и се усмихваше отнесено.

— Ако живееш достатъчно дълго, ще видиш как всичко рухва. Каприл е бледа сянка на предишната си слава.

Витари се усмихна на Монца.

— Това е твоя работа, а?

— Муселия се предаде срамно, въпреки непревземаемите стени.

Витари се ухили още по-широко.

— И това също май?

— Борлета падна — изстена Коска. — Дръзкият херцог Кантейн е мъртъв.

— Да — изръмжа Монца, преди Витари да отвори уста.

— Могъщата Лига на Осемте се сви до пет и скоро ще останат четири, а три от тях не са нещо особено.

Монца чуваше шепота на Дружелюбния:

— Осем… пет… четири… три…

Въпросните три следваха, а антуражът вървеше в колони след лидерите, като патенца след майка си. По-нисшите партньори в Лигата. Лироцио, херцог на Пуранти, с натруфена броня и още по-натруфени мустаци. Младата графиня Котарда от Афоя. Болнаво момиче в жълта коприна, която подчертаваше нездравия й вид. Чичо й, нейният пръв съветник и според слуховете пръв любовник, яздеше близо до рамото й. Най-отзад идваше Патин, Първият гражданин на Никанте, чорлав и с груба дреха, привързана с въженце вместо колан, за да покаже, че не е по-добър от поданиците си. Според слуховете носеше копринено бельо, спеше в позлатено легло и то с голяма компания. Толкова за скромността на могъщите.