Коска стискаше ръба на масата с побелели кокалчета и го гледаше жадно.
— Въобще не ме разбираш. Мога да спра да пия, когато поискам. Даже вече реших да го направя. Ще ти го докажа. — Наемникът вдигна треперещата си ръка. — Стига само да получа една чашка, за да спра треперенето!
Останалите се засмяха и напрежението спадна, но Морвийр долови смъртоносния поглед на Коска. Дъртият пияндур приличаше на селски идиот, но навремето беше сред най-опасните хора в Стирия. Щеше да е глупаво да не го вземе на сериозно, а Морвийр определено не беше глупак. Вече не беше сирачето, което плачеше за майка си, докато го ритаха.
Винаги предпазливостта на първо място.
Монца стоеше кротко, не говореше много и ядеше още по-малко. Ръката с ръкавицата беше болезнено непохватна с ножа. Беше се отделила в челото на масата. Дистанцията, която генералът трябва да поддържа от войниците, работодателят от подчинените и издирваната жена от всички останали. Не й беше трудно. Поддържаше дистанция от години и оставяше Бена да говори, да се смее и да бъде харесван от всички. Водачът не може да си позволи да е харесван. Особено ако е жена. Тръпката продължаваше да я гледа и тя се стремеше да избягва погледа му. Беше направила грешка в Уестпорт, беше показала слабост. Не можеше да си го позволи отново.
— Вие двамата явно се познавате добре — каза Тръпката, гледайки нея и Коска. — Значи сте стари приятели?
— По-скоро семейство! — Старият наемник махаше с вилицата толкова трескаво, че току-виж извадил нечие око. — Бихме се рамо до рамо като благородни членове на Хилядата меча, най-известната наемническа бригада в Кръга на света! — Монца му се намръщи, без да го поглежда. Проклетите му стари истории връщаха дела и избори, за които не искаше да се сеща. — Кръстосвахме цяла Стирия, докато Сазине беше капитан-генерал. Страхотно време да си наемник! Преди нещата да се… усложнят.
— Искаш да кажеш, преди да стане съвсем кърваво — изсумтя Витари.
— Различни думи за едно и също. Тогава хората бяха по-богати, плашеха се по-лесно и стените бяха по-ниски. След това Сазине беше ударен със стрела в ръката, загуби я, умря и избраха мен на негово място. — Коска зачовърка задушеното. — Като погребах стария вълк, осъзнах, че битките са тежка работа, и като човек с изключителни качества, реших, че трябва да ги избягвам максимално. — Усмихна се кисело на Монца. — Затова разделихме бригадата.
— Разделили сте я на две?
— Аз взех половината, а Монцаро и брат й Бена другата половина. Разпространихме слух, че сме се карали. След това се наемахме от двете страни на конфликта, такива не липсваха, и се преструвахме, че воюваме.
— Престрували сте се? — измърмори Тръпката.
Треперещите вилица и нож на Коска се удариха във въздуха.
— Обикаляхме из провинцията и грабехме, като от време на време се ступвахме показно. На края на всяка кампания си тръгвахме по-богати и без да сме изгубили никого. Освен някой от най-лошите. Не по-малко печелившо от истинското наемничество. Дори организирахме няколко мащабни изкуствени битки, нали?
— Да.
— Докато Монца не постъпи на служба при Великия херцог Орсо от Талинс и не реши, че й е писнало от фалшиви битки. Докато не щурмува истински със съвсем остри оръжия. Реши да промениш правилата, а, Монца? Жалко, че не ми каза, че спираме да се преструваме. Можех да предупредя момчетата и да спася няколко живота.
— Момчетата — изсумтя Монца. — Нека не се преструваме, че някога те е било грижа за другиго.
— Има неколцина, които ценях. Но никога не спечелих от това, нито те. — Коска не отклоняваше кървясалите си очи от Монца. — Кой от твоите те предаде? Верния Карпи? Май не се оказа толкова верен накрая?
— Беше си достатъчно верен. Поне докато не ме наръга.
— И сега несъмнено е заел командирския стол?
— Чух, че е успял да си натика дебелия задник в него.
— Точно както ти тикна кльощавия си задник в моя. Но не може да го е направил без съгласието на останалите капитани, нали? Все харни момчета. Копелето Андич. Пиявицата Сесария. Гнусният червей Виктус. Трите алчни прасета с теб ли бяха?
— И те са намесени. Сигурна съм, че и тримата са ме предали, точно както го направиха с теб. Не казваш нищо ново.
— Накрая никой не ти благодари. Нито за победите. Нито за парите, които са спечелили. Отегчават се. И при първия знак за нещо по-добро…
Монца изгуби търпение. Един водач не можеше да е мекушав. Особено жена.
— Интересно, как такъв експерт в човешките отношения е останал без пукната пара и без приятели? Не се преструвай, че не ти дадох хиляда шанса. Пропиля ги, както пропиля всичко останало. Единственият въпрос, който ме интересува, е дали си готов да опропастиш и този? Ще изпълниш ли каквото ти кажа? Или ще се държиш като враг?
Читать дальше