Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

Пръстите на Витари докоснаха едната страна на сградата.

— На приземния етаж са кухнята и кабинетите, има зала за хъск и друга за карти и зарове. — Дружелюбния притисна ръка към джоба на ризата, за да усети успокояващите очертания на собствените си зарове. — В задния край има две стълбища. На първия етаж има тринайсет стаи за забавляване на гостите…

— За шибане — прекъсна я Коска. — Тук всички сме възрастни хора, нека наричаме нещата с истинските им имена. — Кървясалите му очи се стрелнаха към двете бутилки вино на полицата и обратно. Дружелюбния бе забелязал, че това се случва непрекъснато.

Пръстът на Витари се насочи към покрива на модела.

— На най-горния етаж има три големи апартамента за… шибане, за най-скъпите гости. Казват, че Кралските покои в центъра са достойни за император.

— Значи Арио ще реши, че стават и за него — изръмжа Муркато.

Групата беше нараснала от пет на седем, затова Дружелюбния наряза всеки от двата хляба на по четиринайсет парчета. Острието минаваше през кората и вдигаше малки облачета брашно. Щеше да има двайсет и осем филии, по четири на човек. Муркато обикновено ядеше малко, но пък Дей наваксваше и за него. Дружелюбния мразеше да се оставят неизядени филии.

— Според Айдър Арио и Фоскар ще имат трийсетина-четирийсет гости, някои въоръжени, но без голямо желание за бой, както и шестима телохранители.

— Дали казва истината? — попита Тръпката с тежкия си акцент.

— Не би ни излъгала, но има шанс да сгреши.

— За да контролираме толкова много, ще ни трябват повече… бойци.

— Убийци — намеси се Коска. — Както казах, нека ги наричаме с истинските имена.

— Двайсетина — чу се коравият глас на Муркато. — Както и вие тримата.

Двайсет и три. Интересно число. Дружелюбния отвори скърцащата врата на фурната и топлината облиза лицето му. Двайсет и три можеше да се раздели само на едно. Без части, без фракции. Без половинчати мерки. Приличаше на самата Муркато. Взе един парцал и измъкна голямото гърне. Цифрите не лъжеха. За разлика от хората.

— Как да вкараме двайсет души, без да ни забележат?

— Това е пир — каза Витари. — Ще има певци и музиканти. Ние ще ги осигурим.

— Музиканти ли?

— Това е Сипани. Тук всеки втори е музикант или убиец. Няма да е трудно да открием неколцина, които са и двете.

Дружелюбния беше изключен от планирането, но това не му пречеше. Саджаам беше казал да изпълнява нарежданията на Муркато и той се подчиняваше. Отдавна беше научил, че животът е по-лесен, ако се съсредоточаваш само върху това, което е пред теб. В момента единствената му грижа беше задушеното.

Опита малко с дървената лъжица. Беше добро. Даваше му четирийсет и едно от петдесет. Миризмата на готвено, парата, пукащите цепеници, всичко това му напомняше за успокояващите кухни на Убежището. Супите, кашите и задушеното, което приготвяха в огромните казани. Преди години, когато над главата му имаше успокояващ каменен свод, числата се натрупваха и всичко имаше смисъл.

— Арио ще пие известно време — продължаваше Муркато. — Ще играе комар и ще се фука пред останалите идиоти. След това ще отиде в Кралските покои.

Коска се усмихна с напуканите си устни.

— Където, обзалагам се, ще го чакат жени.

— Една чернокоса и една червенокоса. — Муркато се спогледа мрачно с Витари.

— Изненада, достойна за император — засмя се Коска.

— Когато приключим с него, което ще стане бързо, ще направим същото посещение и на Фоскар. — Муркато премести намръщения си поглед към Морвийр. — Сигурно ще са взели телохранители горе, докато се забавляват. Вие с Дей можете да се погрижите за тях.

— Можем ли? — Отровителят вдигна подигравателен поглед от ноктите си. — Сигурен съм, че това е достойна задача за таланта ни.

— Гледай да не отровиш половината град. Би трябвало да убием братята без излишна суматоха, но ако нещо се обърка, на помощ ще дойдат музикантите.

Старият наемник сръчка модела с треперещ пръст.

— Ще завземем двора, пушалня и игралните зали, а след това стълбището. Събиране и обезоръжаваме на гостите. Учтиво, разбира се, и без грубости. Целта е да се постигне контрол.

— Контрол. — Покритият с ръкавица пръст на Муркато тропна по масата. — Това е думата, за която искам да си мислите. Убиваме Арио, убиваме Фоскар. Ако някой от останалите се съпротивлява, направете каквото трябва, но гледайте да сведете убийствата до минимум. Ще си имаме достатъчно неприятности и без кървава баня. Разбрахте ли всички?