Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Аз паднах в рова и ти скочи да ме извадиш. Рискува живота си и те улучи стрела.

— Звучи изключително невероятно да съм сторил подобно нещо. — Беше болезнено да мисли за каквото и да е освен за нуждата да си пийне. — Но трябва да призная, че ми е трудно да се върна към детайлите. Може би, ако ми подадеш виното, ще успея…

— Достатъчно. — Имаше характерния поглед, с който обикновено го извлачваше от някоя кръчма, само дето беше по-остър, по-ядосан и дори по-разочарован. — Трябва да убия петима мъже и нямам време да спасявам никого. Особено от собствената му глупост. Нямам полза от пияници. — Останалите го наблюдаваха мълчаливо как се поти.

— Не съм пияница — изхриптя Коска. — Просто обичам вкуса на виното. Толкова много, че ако не пия на всеки няколко часа, се разболявам. — Стисна вилицата си, защото стаята се разлюля съвсем, и се усмихна измъчено. Останалите се разсмяха. Надяваше се, че им е приятно, защото Никомо Коска винаги се смееше последен. Стига да не му беше лошо, разбира се.

Морвийр се чувстваше изолиран. Той несъмнено беше много умел събеседник лице в лице, но никога не се чувстваше комфортно в голяма група. Обстановката му напомняше на столовата в сиропиталището, където по-големите се забавляваха, като хвърляха храна по него. Ужасяваща прелюдия към побоите и гаврите, които следваха в тъмните спални.

Новите помощници на Муркато, за чието привличане въобще не бяха поискали мнението му, го изнервяха още повече. Шило Витари беше изключително компетентен мъчител и търговец на информация, но имаше неприятен характер. Бяха работили заедно веднъж и не хранеше топли спомени. Морвийр смяташе причиняването на болка с ръце за крайно отвратително. Но жената познаваше Сипани, така че щеше да се наложи да я изтърпи. Засега. Никомо Коска беше много по-зле. Крайно разрушителен, коварен и капризен наемник, който мислеше само за собствената си изгода. Пияница, разсипник и женкар със самоконтрола на бясно куче. Самоуверен грандоман, който беше пълна противоположност на Морвийр. Отгоре на всичко, освен че бяха включили този опасно непредвидим елемент в плановете си, останалите дори се умилкваха на това треперещо чучело. Даже Дей, собствената му помощничка, се кискаше на шегите му, когато не беше с пълна уста. Което, да признаем, се случваше рядко.

— Тълпа неудачници, скупчени на маса в изоставен склад? — Коска се подсмихваше, а кървясалите му очи се стрелкаха по масата. — Говорещи за маски, дегизировка и оръжия? Не мога да си представя как човек с моята слава попадна в такова обкръжение. Човек би решил, че се готви нещо мръсно!

— И аз за това си мислех! — прекъсна го остро Морвийр. — Не мога да приема подобно петно на съвестта си. Затова намазах купите ви с екстракт от вдовиче цвете. Наслаждавайте се на последните си агонизиращи моменти!

Шест намръщени мълчаливи лица се втренчиха в него.

— Шегувам се, разбира се. — Осъзна, че опитът му за разговор е претърпял абсолютна катастрофа. Тръпката въздъхна с облекчение. Муркато облиза кисело кучешкия си зъб. Дей се мръщеше към купата.

— Поемала съм по-забавни удари в лицето — каза Витари.

— Отровителски хумор. — Коска се ухили от другия край на масата, но ефектът бе развален от тракането на вилицата в треперещата му ръка. — Една от любовниците ми беше отровена. Оттогава изпитвам само отвращение към професията ви. Както и към всички практикуващи, естествено.

— Не очакваш да поема отговорност за действията на всичките ми колеги. — Морвийр реши, че е най-добре да не споделя, че отговорността е негова. Преди четиринайсет години Сефелин, Великата херцогиня на Осприя, го беше наела да убие Никомо Коска. Все повече се ядосваше, че тогава бе пропуснал и бе отровил само любовницата му.

— Мачкам и осите, независимо дали са ме ужилили, или не. Според мен вие, хора, ако мога да ви нарека така, сте еднакво отвратителни. Отровителят е най-гнусният страхливец.

— Отстъпващ само на пияницата! — отвърна Морвийр и изви презрително горната си устна. — Подобни боклуци биха предизвикали жалост, ако не бяха напълно отблъскващи. Няма по-предсказуемо животно. Пияницата неизменно се връща към шишето, като пощенски гълъб. Без да може да се промени. Това е единственият им шанс да избягат от мизерията. За тях трезвеният свят е пълен със стари провали и нови страхове и те се задушават в него. Това е истинският страхливец. — Той вдигна чашата си и отпи яка, самодоволна глътка. Не беше свикнал да пие толкова и мигновено му прилоша, но успя да се усмихне насила.