Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

Той успя да вдигне едната си ръка, за да отрече.

— Винаги е имало фалшиви слухове за смъртта ми. Зложелателни помисли от страна на многобройните ми врагове. Къде е брат ти?

— Мъртъв е. — Лицето й не трепна.

— Съжалявам. Винаги съм харесвал момчето. — Лъжливото, страхливо, коварно копеленце.

— И той винаги те е харесвал. — Двамата се ненавиждаха, но какво значение имаше вече?

— Ех, ако и сестра му имаше такива топли чувства към мен, нещата можеха да са различни.

— „Можеха“ не означава нищо. Всички има за какво да съжаляваме.

Двамата се изгледаха продължително, тя права, той на колене. Не си представяше така срещата им.

— Съжаления. Това е цената на професията ни. Така казваше Сазине.

— Може би трябва да загърбим миналото.

— Че аз не помня и вчера — излъга той. Миналото му тежеше като гигантска броня.

— Тогава към бъдещето. Имам работа за теб, ако си съгласен. Предполагам, че ти трябва работа?

— Каква?

— Воюване.

Коска се намръщи.

— Винаги си била твърде привързана към воюването. Колко пъти да ти повтарям? Наемникът няма причини да се замесва в подобни глупости.

— Мечът е за перчене, а не за бой.

— Браво, моето момиче. Липсваше ми. — Каза го, без да се замисли, и трябваше да прикрие срама с кашлица, което го накара да се задави.

— Дружелюбен, помогни му.

Докато говореха, се бе появил едър мълчалив мъж. Не беше висок, но много як и излъчваше спокойствие. Хвана Коска за лакътя и го изправи без усилие.

— Това е силна ръка и добро дело — избърбори наемникът, като потисна поредния пристъп на прилошаване. — Дружелюбния ли ти викат? Ти да не си филантроп?

— Затворник съм.

— Не виждам причина защо човек да не бъде едновременно и двете. Във всеки случай ти благодаря. Сега, ако можеш да ме упътиш към най-близката кръчма…

— Кръчмите ще трябва да почакат — намеси се Витари. — Несъмнено, без теб винопроизводството ще западне. Но конференцията започва след седмица и трябва да изтрезнееш.

— Вече не изтрезнявам. Много е болезнено. Каква конференция?

Монца все още го гледаше разочаровано.

— Трябва ми добър човек. Със смелост и опит. Който не възразява да се опълчи на Великия херцог Орсо. — Ъгълчето на устата й се изви. — Ти си най-доброто, което изровихме за толкова кратко време.

Коска се вкопчи в ръката на едрия мъж, защото улицата продължаваше да се люшка.

— От този списък май имам само… опит?

— Едно от четири ми е достатъчно, стига да се нуждаеш от пари. Трябват ти, нали, старче?

— Да, по дяволите. Но повече ми трябва пиене.

— Свърши работа и ще видим.

— Приемам. — Откри, че се е изпъчил и гледа Монца отгоре, с вдигната брадичка. — Трябва да сключим договор, като едно време. Написан с всичките завъртулки и подробности, както го правеше Саджаам. Ще го подпишем с червено мастило… Къде да намерим нотариус по това време на нощта?

— Спокойно. Приемам думата ти.

— Сигурно си единственият човек в Стирия, който би го казал. Но както искаш. — Той посочи решително по улицата. — Насам, мой човек, и гледай да не изоставаш. — Пристъпи смело напред, краката му поддадоха и изпищя, когато Дружелюбния го хвана.

— Не натам — каза затворникът с басов глас, хвана го през раменете и почти го понесе в обратната посока.

— Вие сте джентълмен, сър — измърмори Коска.

— Аз съм убиец.

— Не виждам причина човек да не бъде едновременно и двете… — Коска опита да докара на фокус вървящата напред Витари, след което се обърна към широкото лице на Дружелюбния. Странни спътници. Аутсайдери. Такива, които никой друг не би прибрал. Забеляза, че стремителната походка на Монца, която помнеше, леко се е изкривила. Такива, които искат да се опълчат на Великия херцог Орсо. Това означаваше откачени или отчаяни. Той от кои беше?

Отговорът бе съвсем ясен. Нямаше причина човек да не е и двете едновременно.

Ножът на Дружелюбния проблесна. Двайсет търкания от едната страна, двайсет от другата, стържещата целувка на точилото. Малко неща бяха по-хубави от остър нож и малко бяха по-лоши от изтъпения, затова той се усмихна, когато провери ръба на острието с върха на пръстите си. Всичко беше както трябва.

— Къщата за удоволствия Кардоти е стар търговски палат — обясняваше Витари с хладно спокойствие. — Построен е от дърво като по-голямата част от Сипани, под формата на буквата П, а отзад минава Осми канал.

Другите, шестимата, стояха около голяма маса в кухнята на изоставения склад. Муркато и Тръпката, Дей и Морвийр, Коска и Витари. На масата бе поставен груб дървен модел на сграда с вътрешен двор. Според Дружелюбния това беше една трийсет и шеста от истинската Кардоти, въпреки че не можеше да каже точно, а той много обичаше да е прецизен.