Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

Айдър не трепна.

— Такъв е животът. Какво искате?

— Само да поговорим. — Витари мъркаше като любовница. — Освен ако не получим нужните отговори. Тогава ще те позаболи.

— И несъмнено ще ти хареса.

— Такъв е животът. — Удари внезапно любовницата на Арио в ребрата и тя се преви на стола и изпъшка; Витари се наведе и размаха юмрук пред очите й. — Още?

— Не! — Айдър вдигна ръка, стисна зъби и очите й се стрелнаха из стаята. — Не. Ще ви помогна. Само… само кажете какво искате да знаете.

— Защо пристигаш преди любовника ти?

— За да подготвя бала. Костюми, маски, такива работи…

Юмрукът на Витари я удари на същото място, но по-силно. Резкият звук беше приглушен от влажните стени. Айдър потръпна, обгърна тялото си с ръце и се закашля. Лицето й беше изкривено от болка. Витари се наведе над нея като черен паяк над току-що оплетена муха.

— Почвам да губя търпение. Защо си тук?

— Арио подготвя… друго празненство… за след това. За брат му. За рождения му ден.

— Какво празненство?

— От онези, с които е прочут Сипани. — Айдър се изкашля отново, извърна глава и се изплю. Няколко пръски паднаха на рамото на красивото й палто.

— Къде?

— В Къщата за удоволствия Кардоти. Ще я наеме цялата за вечерта. За него, Фоскар и компанията им. Изпрати ме, за да уредя нещата.

— Изпраща любовницата си да наема курви?

— Типично в стила на Арио — изсумтя Монца. — Какво ще уреждаш?

— Ще осигуря програма. Ще подготвя мястото и ще се уверя, че е безопасно. Той… ми вярва.

— Още по-глупаво от негова страна. — Витари се засмя. — Чудя се дали знае за кого наистина работиш? За кого шпионираш? Нашият общ познат от Палатата на въпросите? Сакатият ни приятел от инквизицията на негово величество? Следиш стирийските събития за Съюза, а? Сигурно ти е трудно да запомняш кого трябва да предадеш, седмица за седмица.

Айдър се намръщи, все още притиснала ребрата си с ръце.

— Такъв е животът.

— Такава ще е смъртта, ако Арио надуши истината. Нужно е само едно писъмце.

— Какво искате?

Монца пристъпи от сенките.

— Искам да ни помогнеш да се доберем до Арио и Фоскар. Да ни вкараш в Кардоти в нощта на празненството. Да наемеш за програмата когото ти кажем. Разбираш ли?

Айдър пребледня.

— Искате да го убиете? — Никой не отвърна, но тишината говореше сама по себе си. — Орсо ще се сети, че съм го предала! Сакатия ще разбере, че съм предала и него! Няма по-страшни врагове в Кръга на света! По-добре ме убийте веднага.

— Добре. — Острието на калвеса изскочи от ножницата и Айдър се опули.

— Чакай…

Монца посегна с върха към вдлъбнатината между ключиците й и леко натисна. Любовницата на Арио се изви назад на стола и замаха безпомощно с ръце.

— Ау! — Монца изви китка и върхът започна съвсем бавно да се забива в гърлото на Айдър. Тънка струя кръв потече бавно към гръдния й кош и тя изписка ужасено: — Не! Моля те! Не!

— Не ли? — Монца я задържа така на облегалката на стола. — Значи не си съвсем готова да умреш още? Почти никой не е, когато дойде моментът. — Отдръпна меча и Айдър се наведе напред и докосна с пръст окървавената раничка. Дъхът й излизаше на мъчителни хрипове.

— Не разбирате. Не е само Орсо! Не става дума и за Съюза! Зад тях стои банката. „Валинт и Балк“. Тя ги притежава. Кървавите години са дребно спречкване. Просто малка караница. Нямаш представа в чия градина ще се изпикаеш.

— Грешиш. — Монца се наведе към нея и това я накара да потръпне. — Не ми пука. Това е разликата.

— Сега ли? — попита Дей.

— Сега.

Ръката на момичето се стрелна и убоде ухото на Айдър с блестяща игла.

— Ау!

Дей се прозя и прибра иглата във вътрешния си джоб.

— Не бой се, действа бавно. Имаш поне седмица.

— До кое?

— Докато се разболееш. — Дей захапа сливата и сокът потече по брадичката й. — Мамка му — измърмори тя и го спря с пръст.

— Да се разболея ли? — попита Айдър.

— Много, много тежко. А на другия ден ще си по-мъртва от Ювенс.

— Ако ни помогнеш, ще получиш противоотровата и поне ще имаш шанс да избягаш. — Монца изтри кръвта от меча на Бена с палеца и показалеца на ръкавицата си. — Ако кажеш какво планираме на Арио, Орсо, Сакатия или някой друг… — Прибра оръжието и плесна силно дръжката. — По един или друг начин Арио ще остане без любовница.

Айдър се намръщи, все още стискаше гърлото си.

— Зли кучки.

Дей осмука костилката за последно и я хвърли встрани.

— Такъв е животът.

— Приключихме. — Витари вдигна любовницата на Арио за лакътя и я забута към вратата.