Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Така е. Явно си е въобразил, че е най-великият държавник на нашето време. — Витари се усмихна и се видяха две редици остри бели зъби. — Ще донесе мир на Стирия.

— Наистина ли?

— Такива са слуховете. Свиква конференция, за да договори условията между Великия херцог Орсо и Лигата на Осемте. Ще докара всичките им лидери, поне тези, дето са още живи, начело с Рогонт и Салиер. Старият Соториус ще играе ролята на домакин, тук, на неутрален терен. Освен това е поканил шуреите си, за да говорят от името на баща си.

Монца се наведе напред, нетърпелива като лешояд пред мърша.

— Арио и Фоскар едновременно?

— Арио и Фоскар едновременно.

— Значи ще има мир? — обади се Тръпката и веднага съжали, защото двете го изгледаха със специфичното за всяка презрение.

— Това е Сипани — каза Витари. — Тук има само мъгла.

— Можеш да си сигурен, че това ще е същността на цялата конференция. — Монца се отпусна намръщено на стола. — Мъгли и шепоти.

— Лигата на Осемте се къса по шевовете. Борлета падна. Кантейн е мъртъв. Напролет Визерин ще е под обсада. Преговорите не могат да го предотвратят.

— Арио ще се подхилва, ще слуша и ще кима. Ще посее малко надежди, че баща му може да сключи мир. Поне докато войниците на Орсо не се появят пред стените на Визерин.

Витари вдигна канчето си и присви очи към Монца.

— И Хилядата меча ще са с тях.

— Салиер, Рогонт и останалите го знаят много добре. Те не са глупаци. Скъперници и страхливци да, но не и глупаци. Просто печелят време за манипулации.

— Манипулации ли? — Тръпката се заплете с непознатата дума.

— Ще го увъртат. — Витари отново показа зъбите си. — Орсо няма да сключи мир и Лигата на Осемте не таи напразни надежди. Единственият, който се надява на нещо повече от мъгла, е негово августейшо величество, но пък казват, че той има талант за самозаблуда.

— То си върви с короната — каза Монца. — Но той не ме интересува. Тук съм за Арио и Фоскар. Какво друго ще правят, освен да пробутват лъжи на зет си?

— Ще има маскен бал в чест на краля и кралицата в палата на Соториус, в първата вечер на конференцията. Арио и Фоскар ще присъстват.

— Ще има много охрана — каза Тръпката, за да е в крак с разговора. Това, че сякаш чуваше отнякъде плачещо дете, не му помагаше.

Витари изсумтя.

— Дузина от най-охраняваните хора на света в стая с най-заклетите им врагове? Кълна се, че ще има повече войници, отколкото в Битката за Адуа. Няма място, на което братята да бъдат по-малко уязвими.

— А как да ги докопаме тогава? — озъби се Монца.

— Да видим. Не съм дружка с Арио, но познавам някой, който е. Много, много близък приятел.

Монца смръщи вежди.

— Тогава да поговорим…

Вратата внезапно се отвори и Тръпката се завъртя натам с полуизвадената вече брадвичка.

На прага стоеше дете. Момиче, някъде около осемгодишно, облечено с твърде голяма нощница, под която се подаваха хилави боси крачета. Имаше същата стърчаща червена коса. Погледна Тръпката, Монца и Витари с големите си сини очи.

— Мамо. Кас плаче.

Витари коленичи и приглади косата й.

— Чух, миличко. Опитай да го успокоиш. Ще дойда след малко и ще ви попея.

— Добре. — Момичето погледна отново Тръпката, който малко засрамено се опитваше да прибере брадвичката и да й пробута усмивка. След това се обърна и затвори вратата.

— Момчето ми е настинало — каза Витари, гласът й отново беше станал корав. — Като се разболее едно, се разболяват всичките, а накрая и аз. Кой тогава ще ги гледа?

— Не мисля, че разполагам с необходимите атрибути — обади се Тръпката.

— Мен хич ме няма по семейните въпроси — добави Монца. — Та ще ни помогнеш ли?

Витари стрелна с поглед Тръпката и попита:

— Кой друг е с вас?

— Един бияч, Дружелюбния.

— Добър ли е?

— Много — отвърна Тръпката, мислеше си за окървавените трупове на улицата в Талинс. — Но е малко странен.

— В тази професия се налага. Кой още?

— Един отровител и помощничката му.

— Добър?

— Поне според него. Казва се Морвийр.

— Ха! — Витари се намръщи, все едно е пила пикня. — Кастор Морвийр? На това копеле може да се вярва, колкото на скорпион.

Монца я изгледа с хладно спокойствие.

— И от скорпионите има полза. Попитах ще ни помогнеш ли?

Очите на Витари се превърнаха в две цепки, блестящи на светлината на огнището.

— Мога да помогна, но ще ви струва скъпо. Нещо ми подсказва, че ако свършим работата, няма да съм желана в Сипани.

— Парите не са проблем. Стига да успееш да ни доближиш. Познаваш ли някой, който ще ни помогне?