Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Точно така. Чисто отбранителна.

Ладисла се намръщи.

— Доста мижава задача.

Смехотворният му щаб се раздвижи и даде воля на недоволството си от това подценяване на възможностите им.

— Мижава задача? Моля за извинение, Ваше Височество, но въобще не съм съгласен! Англанд е доста обширна провинция с тежък терен. Северняците може да ни се измъкнат и ако това стане, всичките ни надежди ще бъдат във вас. Вашата задача е да не допуснете те да минат реката и да ударят снабдителните ни маршрути, или още по-лошото, да нападнат Остенхорм. — Бър се надвеси над масата. — Вие сте нашата последна крепост, Ваше Височество, нашата опора, цялата тежест ще падне върху вас! Вие сте портите в защитната ни стена, портите, които ще се затръшнат пред носовете на нашествениците и ще ги изметат от Англанд!

Уест беше впечатлен. Задачата беше повече от незначителна, но маршал Бър явно умееше да превърне и чистенето на тоалетните в достойна дейност.

— Отлично! — възкликна Ладисла и перата на шапката му се развяха енергично. — Точно така, портите! Столицата!

— Господа, ако няма повече въпроси, да се захващаме за работа. — Бър огледа полукръга от навъсени лица. Всички мълчаха. — Свободни сте.

Щабовете на Крой и Паулдър си размениха студени погледи, докато напираха да излязат първи. Двамата генерали се сбутаха на вратата, която беше достатъчно широка, за да могат да излязат едновременно, но нито един от тях не искаше нито да обърне гръб на другия, нито да го последва втори в коридора. След като някак успяха да излязат, двамата се извърнаха наежени един към друг.

— Генерал Крой — усмихна се презрително Паулдър и вирна надменно глава.

— Генерал Паулдър — изсъска в отговор Крой, приглаждайки безупречната си униформа.

След това двамата тръгнаха с широка крачка в противоположни посоки.

След като и последните от щаба на Ладисла напуснаха с небрежна походка, като не спираха да се перчат кой има най-скъпата броня, Уест понечи на свой ред да излезе. Чакаха го още хиляди задачи. Преди да стигне до врата, Бър заговори.

— Как ти се струва армията ни, Уест? Да ти призная, понякога се чувствам като баща на вечно препиращи се синове и без майка до мен, която да ме подкрепи. Крой, Паулдър и Ладисла. — Маршалът поклати глава. — Тримата ми командири! Явно си мислят, че целта на цялото това начинание е само личното им израстване. Няма други по-дебели глави в целия Съюз. Цяло чудо е как успяват да се поберат в една стая едновременно. — Той се оригна звучно. — Проклет стомах!

Уест затърси някакъв положителен коментар.

— Генерал Паулдър поне изглежда покорен.

— Изглежда, да — изсумтя Бър, — но на него имам по-малко вяра, отколкото на Крой, ако въобще е възможно. Крой поне е предсказуем. Винаги мога да разчитам на него да ми противоречи за всяко решение. С Паулдър никога не знам какво да очаквам. Подсмихва се мазно, угодничи, съгласява се с всичко, но до момента, в който не му се отвори подходяща възможност, тогава ще се нахвърли върху мен. Да угодя и на двамата е невъзможно. — Маршалът примижа, преглътна и разтри корема си. — Докато са еднакво недоволни, все пак имам шанс. Най-хубавото е, че се мразят помежду си повече, отколкото мразят мен. — Намръщеното лице на Бър придоби още по-сериозен вид. — И двамата бяха по-напред от мен в класирането за поста. Паулдър е стар приятел на архилектор Сълт. Крой е братовчед на върховния правозащитник Маровия. Когато се освободи мястото на лорд-маршал, във Висшия съвет не можаха да се споразумеят кого от двамата да издигнат. Накрая неохотно стигнаха до компромис и избраха мен. Дръвник от провинцията. Кадърен, но все пак дръвник. Смея да твърдя, че ако утре единият от тях загине, още на следващия ден ще бъда заменен от другия. Няма по-абсурдно положение от това за лорд-маршала дори и преди намесата на Негово височество.

Уест почти примижа при тази мисъл. Какво можеше да каже сега, как да открие нещо положително в този кошмар?

— Мисля, че Негово височество е… пълен с ентусиазъм.

— Ех, този вечен оптимизъм. — Бър се усмихна горчиво. — Пълен с ентусиазъм, казваш? Та той живее в друг свят! Цял живот е бил обгрижван, ухажван и глезен донемайкъде! Това момче не знае на кой свят е!

— Господине, нужно ли е да му поверявате командването на собствено подразделение?

Лорд-маршалът разтри с пръсти очите си.

— Боя се, че да. Във Висшия съвет бяха пределно ясни по този въпрос. Загрижени са, че кралят е с влошено здраве, а в очите на обществеността наследникът на трона е пълен глупак и непрокопсаник. Надяват се да постигнем грандиозна победа, за да могат да струпат заслугите върху принца. После, окъпан в бойна слава, ще го качат на кораб за Адуа, за да стане кралят, който селячеството винаги е искало. — Бър замълча за момент, загледан в пода. — Направих всичко по силите си да го държа настрана от проблемите. Поставих го там, където смятам, че за момента няма северняци, а с малко късмет няма да има и в бъдеще. Само че войната е всичко друго, но не и предсказуема. Може да се окаже, че Ладисла наистина ще трябва да влезе в битка. Затова имам нужда от някой, който да не се отделя от него. Някой, който е толкова корав и старателен, колкото онези от смехотворния щаб на принца са мекушави и мързеливи. Човек, който да бди Негово височество да не се забърква в неприятности. — Той вдигна поглед и изгледа Уест изпод гъстите си вежди.