Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Генерал Крой се изсмя презрително.

— Значи сега трябва да се боим от тези диваци, така ли, маршале? Това ли е вашият съвет?

— Какво казва Столикус, генерале? „Не се бой от врага, уважавай го.“ Ако трябва да давам някакви съвети, приемете този. — Бър го изгледа намръщен през масата. — Но аз не давам съвети, генерале. Аз издавам заповеди.

Порицанието накара Крой да примигне от възмущение, но също и да замълчи. За момента; Уест знаеше, че той няма да мълчи вечно. Не беше в негов стил.

— Трябва да сме предпазливи — продължи Бър, този път обръщайки се към всички присъстващи, — въпреки че предимството е на наша страна. Разполагаме с дванайсет полка от Кралската гвардия, още поне толкова от наборната войска, а също и остатъците от армията на Англанд, които оцеляха след касапницата при Черен кладенец. От тези данни става ясно, че превъзхождаме врага по численост в съотношение пет към едно, а може би и повече. Имаме предимство и по отношение на оборудване, тактика и организация. И северняците очевидно са наясно с това. Въпреки победата си продължават да стоят на север от Кумнур и предприемат само спорадични набези. Изглежда, не желаят да преминат реката и да влязат в открито сражение с нас.

— Не можем да ги виним за това, жалки страхливци такива — изкиска се Паулдър и неговият щаб посрещна думите му с одобрителен шепот. — Със сигурност вече съжаляват, че въобще са преминали границата!

— Възможно е — каза Бър. — При всички положения те не идват при нас, следователно ние ще трябва да форсираме реката и да ги подгоним. За целта основните сили на армията ни ще се разделят на две части. Лявото крило ще командва генерал Крой, а дясното — генерал Паулдър.

Двамата генерали се спогледаха през масата с неприкрита враждебност.

— Потегляме от Остенхорм, напредваме по източния път, след което се разгръщаме отвъд реката, като така се надяваме да попаднем на Бетод и да сразим армията му в решителна битка.

— При цялото ми уважение — намеси се генерал Крой, като в тона му не се долавяше и капка такова, — няма ли да е по-добре да изпратим част от армията по западния път?

— Западът не предлага почти нищо, като изключим желязо, а това е нещото, с което северняците разполагат в изобилие. Крайбрежният път предлага повече изкушения за тях, а и е по-близо до собствения им маршрут за снабдяване и отстъпление. Освен това не бих искал да разпръсквам силите си прекалено. Все още не сме установили с точност с каква численост разполага Бетод. В случай на битка бих искал да мога бързо да концентрирам частите си и така да си осигуря преимущество.

— Но, лорд-маршале! — в тона на Крой се долавяше онази нотка, с която човек говори на изкуфелия си баща, който незнайно защо си е въобразил, че все още може да взима решения. — Съгласете се, че западният път не бива да остава неохраняван.

— Ще стигна и дотам — изръмжа Бър и се обърна към картата. — Трето подразделение под командването на Негово височество принц Ладисла ще заеме защитна позиция зад Кумнур и ще охранява западния път. Тяхна задача ще бъде да предотвратят нападение в тила ни, в случай че северняците се измъкнат и прекосят реката на запад. Те ще държат позиция на юг от реката, докато основните подразделения напредват от изток.

— Разбира се, лорд-маршал. — Крой се облегна на стола си с мрачно лице, все едно въпреки всичките си усилия не бе и очаквал нищо повече.

Офицерите от неговия щаб подкрепиха неудовлетворението му от така съставения план с цъкане на език и клатене на глава.

— Аз намирам това за отличен план — отбеляза ентусиазирано Паулдър и се усмихна презрително на Крой. — Напълно подкрепям решението ви, маршале. Изцяло съм на ваше разположение. Хората ми ще са готови за марш до десет дни.

Щабът на Паулдър закима одобрително.

— Предпочитам да е до пет дни — каза Бър.

По червендалестото лице на генерала премина тръпка на раздразнение, но той бързо се овладя.

— Разбрано, маршале, пет дни.

Сега самодоволната усмивка беше на лицето на Крой.

Междувременно принц Ладисла се взря в картата с присвити очи и на обилно напудреното му лице се изписа недоумение.

— Лорд-маршал Бър — поде бавно той, — значи моето подразделение трябва да напредне по западния път към реката, така ли?

— Точно така, Ваше Височество.

— Но няма да минаваме реката?

— Не, няма, Ваше Височество.

— Тогава нашата роля — той погледна маршала с присвити очи, явно засегнат — ще бъде чисто отбранителна, така ли?