Джо Абъркромби: Преди да увиснат на въжето

— Ами аз? — промълви Мид. — Предполагам, онези псета във Висшия съвет вече вият за главата ми.

— Нека си вият. Трябвате ми тук. Насам прииждат бежанци от север, бягат от Бетод или просто от страха от него. Да сте поглеждали наскоро през прозореца си? Остенхорм е препълнен с тях. Стичат се с хиляди пред градските стени и това е само началото. Искам да се погрижите за тези хора и да им осигурите извозване до Мидърланд. През последните трийсет години тези хора са разчитали на вашата закрила. Те още имат нужда от вас. — Бър се обърна с гръб към прозореца. — Ще предоставите на майор Уест списък с всичките ви годни за служба военни части. Колкото до бежанците, нуждаят се от храна, облекло и подслон. Подготовката за евакуирането им от града трябва да започне незабавно.

— Незабавно — измънка Мид. — Незабавно, разбира се.

Бър стрелна Уест с поглед изпод гъстите си вежди и се запъти към вратата. На излизане Уест погледна през рамо. Лорд-губернаторът на Англанд остана в празната си мразовита тронна зала, седеше прегърбен на стола, заровил лице в дланите си.

— Това е Англанд — каза Уест и посочи огромната карта.

Обърна се и огледа събраните зад гърба му офицери. Малцина от тях показаха някакъв интерес към думите му, което не го изненада, но все пак го подразни.

Генерал Крой седеше, изпънал гръб, вдървен и неподвижен, отдясно на дългата маса. Носеше черна униформа, обикновена, но безупречна. Беше висок, изпит и строг, с подстригана почти до ръбестия череп посивяла коса. Офицерите от огромния му щаб имаха подобни къси прически и униформи, бяха гладко избръснати и с безупречно лъснати ботуши. Седяха със сериозни, мрачни изражения и приличаха на опечалените на нечие погребение. Срещу тях, отляво на масата, се бе разположил с щаба си генерал Паулдър. Той имаше кръгло червендалесто лице, доминирано от огромни мустаци. Гигантската му яка беше пищно извезана със златен конец и стигаше почти до големите му зачервени уши. Офицерите от неговата свита се бяха настанили, прекрачили столовете си като седла, те носеха пурпурни униформи, богато обкантени със златен шнур. Най-горните копчета на куртките им бяха небрежно разкопчани, а гърдите им бяха опръскани с кал от пътуването.

От страната на Крой воденето на война се съпровождаше от чистота и спретнатост, себеотрицание и стриктно придържане към устава. От страната на Паулдър — от бляскава превзетост и помпозни прически. Всеки от щабовете гледаше презрително и с нескрита ненавист другия, все едно само те разбираха от военно дело, а отсрещните независимо от старанието им бяха и щяха да си останат препятствие по пътя към победата.

Според Уест и двата щаба представляваха еднакво сериозна пречка за спечелването на тази война, но те пък отстъпваха убедително в това отношение пред третия щаб, чиито офицери сега седяха скупчени в далечния край на масата. Той се предвождаше от самия наследник на трона, принц Ладисла, който беше облечен както винаги подобаващо. Вместо униформа Негово височество носеше лилава мантия, но с еполети, и само дантелата на ръкавелите му беше достатъчна за направа на покривка за маса с прилични размери. Неговите офицери почти не му отстъпваха по бляскава натруфеност. Днес около принца, небрежно отпуснати на столовете си, седяха някои от най-богатите, най-красиви, най-елегантни и най-безполезни младежи в целия Съюз. Пък ако за значимостта на човек можеше да се съди по размера на шапката му, в онзи край на масата се бяха събрали най-великите мъже на света.

Уест се обърна към картата. Гърлото му беше неприятно пресъхнало. Знаеше какво трябва да каже, просто трябваше да го изрече и да седне на стола си. Няма значение, че някои от най-висшите офицери в армията са зад гърба му, още по-малко самият бъдещ крал. Уест знаеше, че тези мъже го презират, че го мразят заради високия му пост и неблагородния произход. За това, че бе заслужил това повишение.

— Това е Англанд — повтори той, надявайки се тонът му да издава само спокойствие и авторитет. — Река Кумнур — офицерската му палка проследи криволичещата синя линия на картата — разделя провинцията на две. В южната част, макар и значително по-малка като територия, живее по-голямата част от населението и в нея са разположени повечето от големите градове, включително столицата Остенхорм. Пътищата в нея са относително добри, а теренът е открит и проходим. Доколкото ни е известно, северняците още не са преминали Кумнур.