Джо Абъркромби: Преди да увиснат на въжето

— На мен ми е все едно кой от двамата ще е — каза той, — аз ще го следвам. Едно е ясно, ще е един от вас.

Тъл погледна навъсено Дау и онзи му върна погледа.

— Аз не мога да го следвам — каза — и той не може да следва мен.

— Истина е — изсъска Дау. — Говорили сме го вече. Няма да стане.

Тъл поклати глава.

— Затова не може да е един от нас.

— Не — каза Дау. — Не може да е един от нас. — Той всмука нещо от зъбите си, подсмръкна и се изхрачи на земята. — Затова ще си ти, Куче.

— Затова ще е какво? — опули се Кучето.

Тъл кимна.

— Ти си главатар. Всички сме съгласни.

— Хм — каза Мрачния, без дори да го погледне.

— Деветопръстия го няма — каза Дау, — Три дървета го няма, оставаш ти.

Кучето замижа. Очакваше Тръпката да каже: „Какви ги говориш? Той? Главатар?“, очакваше всички да се разсмеят и да му кажат, че е било шега. Дау Черния, Тъл Дуру Буреносния и Мрачния Хардинг, да не споменаваме дванайсетте войници на Тръпката, всички да слушат неговата дума. Най-глупавата идея, която беше чувал. Но Тръпката не се засмя.

— Добър избор, бих казал. От мое име и от името на момчетата точно това щях да предложа. Отивам да им кажа. — И той се обърна, тръгна между дърветата и остави Кучето с отворена уста.

— Ами те? — изсъска той в момента, в който Тръпката се беше отдалечил достатъчно. — Дванайсет войници, мамка му, изнервени! На тях им трябва име, за да го следват!

— Че ти го имаш — каза Тъл. — Ти дойде през планините заедно с Деветопръстия, бил си се толкова години за Бетод. Няма по-голямо име от твоето. Видял си повече битки от всички ни.

— Видял съм ги, ама…

— Ти си главатар — каза Дау. — Точка. И какво, не си най-кръвожадният убиец от времето на Скарлинг насам, голяма работа. Имаш достатъчно кръв по ръцете, за да те следвам, а и не знам да има по-успешен съгледвач от теб. Знаеш как да водиш. Учил си се от най-добрите. Деветопръстия, Бетод, Три дървета, бил си с тях.

— Но аз не мога… в смисъл… не мога като Три дървета да накарам някого да скочи в атака…

— Никой не може — каза Тъл, — но Три дървета го няма, съжалявам, че го казвам. Сега ти си главатар и ние ще застанем зад теб. Ако на някого не му харесва каквото казваш, да дойде да си поговори с нас.

— Кратък разговор ще бъде — изръмжа Дау.

— Ти си главатар. — Тъл се обърна и тръгна между дърветата.

— Решено е. — Дау Черния тръгна след него.

— Хм — каза Мрачния, сви рамене и последва двамата.

— Ама… — изломоти Кучето. — Чакайте…

Тримата изчезнаха в гората. Значи сега той е главатар.

Остана на място, примигна объркан, не знаеше какво да мисли. Никога досега не бе водил мъже. Не се чувстваше по-различен. Не му бяха хрумнали изневиделица нови идеи. Нямаше представа какво да иска от хората си. Почувства се пълен глупак. Повече от всеки друг път досега.

Кучето коленичи между двата гроба и зарови ръка в пръстта. Беше студена и влажна по пръстите му.

— Съжалявам, момиче — прошепна, — не беше заслужила това. — Стисна силно пръстта в шепата си. — Сбогом, Три дървета. Ще се опитам да правя каквото ти би направил. Връщай се при пръстта, старче.

Изправи се, изтри ръка в ризата си и се отдалечи. Остави двамата в пръстта и тръгна към живите.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4918

Издание:

Джо Абъркромби. Преди да увиснат на въжето

Британска, първо издание

Превод: Александър Ганчев

Водещ редактор на поредицата: Андрей Велков

Коректор: София Бранц

Художник на корицата: Стефан Касъров

Формат: 84х108/32

Печатни коли: 32,5

ИК „Колибри“, 2011 г.

ISBN: 978-954-529-879-0