Джо Абъркромби: Преди да увиснат на въжето

Семето. Плът от Другата страна. Самата материя на магията.

Лицето на Феро бавно се смръщи.

— Това ли е? — попита тя колебливо. — Това нещо ли ще срине Шафа на прах?

Преодолял първоначалния шок от появата му, Джизал наистина не виждаше в него нищо повече от обикновен камък. Парче най-обикновена скала с размерите на голям юмрук. От него не струеше грандиозна заплаха. Не показваше с нищо скрита смъртоносна мощ. От него не изскачаха светкавици. Наистина приличаше на най-обикновен камък.

Баяз примигна срещу него. Допълзя на четири крака и надникна към предмета, който държеше Феро. Облиза нервно устни, вдигна бавно ръка и посегна към него. Джизал гледаше отстрани, а сърцето му направо щеше да изхвърчи. Баяз докосна камъка с върха на малкия си пръст и веднага го отдръпна. Не се съсухри и не издъхна на мига. Пак го докосна с пръст. Нямаше оглушителен тътен. Сложи дланта си отгоре му. Дебелите му пръсти го обгърнаха. Вдигна го. Нещото продължи да изглежда като най-обикновено парче скала.

Първия магус впери поглед в нещото в ръката си и очите му се разшириха.

— Не е това — прошепна той с треперещи устни. — Това е просто камък!

Настъпи пълна тишина. Джизал погледна Логън и севернякът отвърна на погледа му. Белязаното му лице беше застинало от объркване. Джизал погледна Феро и видя как лицето й започна да се смръщва все повече.

— Просто камък — промълви тя.

— Не ли това? — изсъска Кай.

— Значи… — Джизал бавно започна да осъзнава смисъла в думите на Баяз. — Съм изминал целия този път… напразно?

Внезапен порив на вятъра нахлу в кухината, угаси ниските пламъци на огъня и издуха облак песъчинки в лицето му.

— Може да е станала грешка — разсъждаваше Лонгфут. — Може би има друг дух, може да има друг…

— Няма грешка — каза Логън и поклати уверено глава.

— Но… — очите на Кай се ококориха пребледнялото му лице. — Но… как?

Баяз сякаш не го чу, гледаше замислено настрани и мускулите на челюстта му мърдаха.

— Канедиас. Това е негова работа. Намерил е начин да измами братята си. Подменил е Семето с обикновен камък, а него е взел за себе си. Дори в смъртта си Създателя ми се опълчва отново!

— Просто камък, а? — изръмжа Феро.

— Пожертвах шанса да се бия за страната си — промърмори Джизал. В гърдите му започна да се надига негодувание. — Влачих се стотици мили в пустошта, бях пребит, потрошен и белязан… напразно?

— Семето. — Бледите устни на Кай се извиха и оголиха зъбите му. Дишаше тежко през носа. — Къде е то? Къде е?

— Ако знаех — кресна господарят му, — мислиш ли, че щях да си губя времето на този проклет остров на края на света, да си играя с духове и да си подмятаме безполезни парчета скала? — замахна и запрати яростно камъка на земята.

Той се разцепи и парчетата му се разлетяха, изтракаха и заподскачаха наоколо, преди да се смесят със стотиците, хилядите, милионите подобни на тях по земята.

— Не е тук — поклати натъжено глава Логън. — Едно се знае за…

— Просто камък? — озъби се Феро. Очите й се извъртяха от парчетата камък на земята към лицето на Баяз. — Ах, ти, шибан дърт лъжецо! — тя скочи и стисна юмруци. — Обеща ми отмъщение!

Баяз се втурна към нея с изкривено от гняв лице.

— Мислиш си, че нямам по-сериозни притеснения от твоето отмъщение? — изрева той и от устата му полетяха пръски слюнка. — Или твоето разочарование? — изкрещя в лицето на Кай и вените на шията му изскочиха. — Или скапания ти външен вид?

Джизал се дръпна и се опита да изглежда колкото се можеше по-малък и незабележим. Надигналият се гняв на Баяз беше потушил неговия така внезапно, както поривът на вятъра стори с огъня само преди секунди.

— Измамен съм! — изкрещя Първия магус, стискайки юмруци от обзелата го неописуема ярост. — С какво ще се изправя сега срещу Калул?

Джизал примижа и се свря още по-назад в кухината. Сигурен бе, че ей сега някой от групата щеше да се пръсне на парчета, да излети във въздуха и да се размаже в скалите или пък да избухне в ярки пламъци. Но най-много го тревожеше да не се окаже това самият той. Брат Лонгфут избра най-подходящия момент, за да се опита да успокои страстите.

— Да не се отчайваме, приятели! Пътуването е само по себе си награда…

— Кажи го още веднъж, остриган кретен такъв! — изсъска Баяз. — Само веднъж и ще станеш на пепел!

Навигаторът се отдръпна разтреперан. Баяз сграбчи жезъла си и излезе. Тръгна надолу към плажа с развяно зад гърба палто. След този изблик на ярост, макар и за кратко, идеята да остане на острова, вместо да се върне на лодката с него, се стори доста приемлива за Джизал.