Джо Абъркромби: Преди да увиснат на въжето

— Кои са фаворитите?

— Ти ми кажи.

— Добре, ще ти кажа. — Тя се облегна назад и докосна замислено брадичката си. — Брок, разбира се.

— Разбира се.

— Също Барезин, предполагам, Хюгън и Ишър.

Глокта кимна. Не е глупава.

— Това е голямата четворка. Кой друг?

— Вероятно Мид опропасти всичките си шансове, като загуби от северняците. А какво ще кажеш за Скалд, лорд-губернатора на Старикланд?

— Много добре. Залозите за него не са високи, но ще бъде в списъка на кандидатите…

— А ако кандидатите от Мидърланд си поделят поравно гласовете…

— Кой знае накъде ще отидат нещата тогава.

Двамата се спогледаха с усмивка.

— В този момент всеки ще има шанс — каза Глокта. — Ще се вземат под внимание и незаконородените деца на краля…

— Копелета? Той има ли такива?

Глокта вдигна вежди.

— Почти съм сигурен, че мога да посоча един-двама.

Тя се засмя и Глокта остана доволен от себе си.

— Носят се слухове, те никога не изчезват, разбира се. Чувала ли си за Кармий дан Рот? Придворна дама, считана за изключителна красавица. Преди години се ползваше с огромна благосклонност от страна на краля. После изчезна и се говореше, че е умряла при раждане, но кой знае. Хората обичат клюките, а красивите млади жени също умират от време на време, без задължително да са носили незаконно дете от краля.

— О, вярно е, вярно е! — Арди запърха с мигли и се престори, че припада. — Ние, красавиците, сме болнави по рождение.

— Да, мила, такива сте. Красотата е проклятие. И ден не минава, без да благодаря на съдбата, че ме отърва от подобно бреме. — Глокта я дари с беззъбата си усмивка. — Лордовете от цялата страна се стичат на тълпи в града, а мога да се обзаложа, че повечето от тях досега не са стъпвали в Камарата на лордовете. Но сега надушват власт и искат да са част от нея. Искат да извлекат нещо от нея, докато все още има какво. Може би за пръв път от десет поколения насам аристокрацията ще може да вземе истинско решение.

— И какво решение само — подхвърли Арди и поклати глава.

— Точно така. Надпреварата ще е дълга, а борбата за предните постове ще е свирепа. Да не кажа смъртоносна. Не бих отхвърлил и възможността да се появи външен кандидат в последния момент. Някой без врагове. Компромисен кандидат.

— Ами Висшият съвет?

— Те не могат да се кандидатират, за да се гарантира безпристрастието им. — Глокта изсумтя: — Безпристрастие! Това, което най-много искат, е да вкарат някой точно такъв, някой външен никаквец, когото да управляват и манипулират, за да могат да продължават необезпокоявани с интригите и враждите помежду си.

— А има ли такъв кандидат?

— Всеки, който получи поне един глас, е потенциален кандидат, така че на теория има стотици, но Висшият съвет никога няма да се обедини зад един човек. Вместо това ще разпилеят гласовете си безславно и ще подкрепят силните кандидати, при това ще сменят обекта на подкрепата си едва ли не ежедневно, само и само да се задържат на постовете си и да подсигурят бъдещето си. Властта ще им се изплъзне и ще отиде у аристокрацията така внезапно, че свят ще им се завие. А някои глави може и да се търкулнат, помни ми думата.

— Дали и твоята ще се търкулне, как мислиш? — попита Арди и го погледна изпод тъмните си вежди.

Глокта бавно прокара език по венците си.

— Ако на Сълт се търкулне, предполагам, че моята ще я последва.

— Надявам се да не стане така. Ти си добър към мен. По-добър от всеки друг досега. По-добър, отколкото заслужавам.

Глокта и преди я беше виждал да прилага същия номер с безкрайната й прямота, но въпреки това се почувства обезоръжен.

— Глупости — смотолеви той и се размърда във фотьойла.

Изведнъж престана да го усеща чак толкова удобен. Доброта, откровеност, уютни всекидневни… полковник Глокта щеше да знае как да отговори, но не и аз. Глокта още търсеше подходящите думи, когато от антрето се чу отривисто чукане на вратата.

— Очакваш ли някого? — попита той.

— Че кого да очаквам? Всичките ми приятели са в тази стая.

Глокта напрегна слух, когато входната врата се отвори, но чу само отдалечен тих говор. Топката на вратата се завъртя и прислужницата надникна в стаята.

— Моля за извинение, но има посетител за началник Глокта.

— Моля? — извърна се рязко Глокта.

Северард се връща с новини за часовия пред спалнята на Рейнолт? Витари със съобщение от Сълт? Някой нов проблем, който трябва да реша? Нови въпроси, които да задавам?