Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Маскираните екзекутори пристъпиха напред и хванаха затворника. С премерени и умели движения нахлузиха черна торба на главата му и щракнаха металните рингове около врата, китките и глезените. Глокта видя черното зебло да се повдига и спуска пред устата на емисаря. Последните отчаяни глътки въздух. Дали се моли в момента? Или яростно проклина? Кой знае, пък и какво значение има?

Вдигнаха го във въздуха с разперени ръце и крака в дървената рамка. По-голямата част от тежестта му падна на ръцете. Имаше достатъчно и за металния обръч около врата, достатъчно да го задушава, но не чак толкова, че да го убие. Естествено, Тулкис започна да се бори. Напълно естествено е. Животинският инстинкт да дращиш, да се гърчиш и извиваш, за да дишаш отново свободно. Непобедим инстинкт. Един от екзекуторите отиде до рафта, измъкна широко острие, показа го на тълпата с театрален жест и бледото слънце проблесна по острия му ръб. После се обърна с гръб към публиката и започна да реже.

Тълпата притихна. Ако не беше спорадичният приглушен шепот, щеше да настане гробна тишина. Това наказание не търпеше викове. Това наказание изискваше благоговейна тишина. Наказание, чиято цел беше да извиква у хората единствено ужасени, но втренчени с вълнение погледи. Такъв е целият му замисъл. Гробна тишина и може би само приглушеното хъркане на затворника. Просто защото металният обръч на шията не позволява крещене.

— Подобаващо наказание — прошепна Арди, когато вътрешностите на Тулкис се изсипаха — за убиеца на принца.

Глокта наведе глава към нейната.

— Имам достатъчно основания да смятам, че той не е убил никого — прошепна в ухото й. — Подозирам, че единственото, в което може да бъде обвинен, е, че е смел човек, който дойде с протегната за приятелство ръка и който казваше истината.

Очите на Арди се разшириха.

— Защо тогава го провесиха?

— Защото принцът беше убит. Все някой трябваше да висне пред тълпата.

— Но… кой е истинският убиец на Рейнолт?

— Някой, който не желае мир между Съюза и Гуркул. Някой, който желае войната да се разпали още повече и никога да не стихне.

— Кой би могъл да иска подобно нещо?

Глокта не отговори. Наистина, кой?

Не е нужно да се прехласваш пред този тип Фалоу, но определено го бива в подбора на фотьойли. Глокта се намести на меката тапицерия и въздъхна с облекчение. Протегна крака към камината и започна да върти в кръг стъпалата си, заслушан в тихото щракане.

Арди не изглеждаше толкова спокойна. Но пък тазсутрешното представление не беше от най-успокояващите. Тя стоеше пред прозореца, въртеше на пръста си кичур коса и гледаше замислено навън.

— Имам нужда от питие. — Отиде до бюфета, отвори вратичката и извади бутилка и чаша. Спря и се обърна. — Няма ли да ми кажеш, че е малко рано?

Глокта сви рамене.

— Ти много добре знаеш колко е часът.

— Имам нужда да пийна след това…

— Тогава пий. Не ми дължиш обяснения. Аз не съм брат ти.

Тя врътна глава към него и го погледна сърдито, отвори уста, сякаш щеше да каже нещо, прибра обратно бутилката и чашата и тръшна гневно вратичката.

— Доволен ли си?

Той отново сви рамене.

— Не повече от обичайното, но благодаря, че попита.

Арди се свлече на стола срещу него и се загледа тъжно в обувката си.

— И сега какво?

— Сега ли? В следващия един час ще си седим и ще се развличаме със забавни истории, а после ще излезем на разходка из града. — Примижа от болка. — Бавна, разбира се. А после си мислех за късен обяд, например в…

— Имах предвид наследяването на трона.

— О — рече Глокта, — това. — Намести една от малките възглавнички зад гърба си и се опъна с доволна въздишка. Така, седнал в тази топла и уютна всекидневна, в такава приятна компания, човек почти би могъл да се заблуди, че отново води някакъв нормален човешки живот. Почти се усмихна, преди да продължи. — Ще има гласуване в Камарата на лордовете. Но преди това, бъди сигурна, ще настане истинска вакханалия от изнудване, подкупи, корупция и измени. Пълен цирк със сключване на сделки, разбиване на съюзи, интриги и убийства. Безкраен танц на измами, шмекерии, заплахи и празни обещания. И всичко това ще продължи до смъртта на краля. Чак тогава ще има гласуване в Камарата на лордовете.

Арди го дари с крива усмивка.

— Дори за жените от простолюдието не е тайна, че на краля не му остава много.

— Я виж ти — погледна я учудено Глокта. — Щом жените от простолюдието заговорят за нещо, неминуемо е истина.