Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Продължавайте в същия дух, доколкото можете. Обещавайте каквото трябва. Парите са на път, уверявам ви.

— Правя всичко по силите си — генералът вече бе започнал да си събира книжата, — но хората започват да се съмняват, че въобще някога ще им бъде платено.

Вурмс беше още по-директен.

— Вече никой не ни вярва. Без пари не можем да направим нищо.

— Нищо — изръмжа Северард.

Фрост бавно поклати глава.

— Началникът на Инквизицията изчезва безследно — Глокта разтри зачервените си очи. — Оттегля се в спалнята си за през нощта и заключва вратата. На сутринта не отваря. Разбиват вратата и намират… Нищо. Леглото е използвано за спане, но не откриват тяло. Няма следи от борба.

— Нищо — подхвърли Северард.

— Да видим какво знаем. Давуст е подозирал заговор в града, изменник, който се готви да предаде Дагоска на гуркулите. Смятал е, че е замесен член на управата на града. По всичко личи, успял е да разкрие самоличността на предателя и устата му е била запушена.

— Но кой?

— Май ще трябва да действаме отзад напред. Щом не можем да открием нашия предател, ще се наложи да го накараме той да дойде. Ако стремежът му е да пусне гуркулите в града, ние само трябва да направим всичко възможно да ги задържим отвън. Така рано или късно той самият ще дойде при нас.

— Ришковъну — смотолеви Фрост.

Рисковано наистина, особено за настоящия началник на Инквизицията на Дагоска, но нямам друг избор.

— Значи чакаме, така ли? — попита Северард.

— Чакаме и стягаме защитата на града. Освен това търсим пари. Да ти се намират някакви, Северард?

— Имах, началник, ама ги дадох на едно момиче в гетото.

— А, жалко.

— Никак даже, истински звяр е в леглото. Горещо я препоръчвам, ако се интересувате.

Глокта примижа при поредното изпукване на коляното му.

— Сгряваш ми душата, Северард, не съм подозирал, че си такъв романтик. Ако не бях толкова закъсал за пари, щях да поръчам да ти вдигнат паметник.

— Мога да се поразтърся наоколо. Колко ни трябват?

— О, не много. Да кажем, половин милион марки.

Едната вежда на практика подскочи рязко нагоре. Той затършува из джоба си, извади ръка и я разтвори пред Глокта. В дланта му се мъдреха няколко медни монети.

— Дванайсет, толкова мога да предложа — каза Северард.

— Дванайсет хиляди е всичко, което мога да ви предложа — каза магистър Айдър.

Капка в морето.

— Колегите ми в Гилдията са притеснени, търговията напоследък не върви и повечето им средства са вложени в разни начинания. Аз самата разполагам със съвсем малко свободни пари.

Смея да твърдя, че имаш много повече от дванайсет хиляди, но какво от това? Съмнявам се да имаш половин милион марки, скътани за черни дни. Сигурно в целия град няма толкова пари.

— Ще рече човек, че просто не ме харесват.

— Изгонихте ги от храма. Въоръжихте местните, а сега искате пари. Редно е да се отбележи, че при това положение няма как да сте сред любимците им.

— А редно ли е да се отбележи, че са готови да ме стиснат за гушата? И то здраво.

— Може да се каже, но поне за момента май успях да ги убедя, че присъствието ви е от полза за града. — Тя го погледна в очите. — От полза сте за града, нали, началник?

— Ако приемем, че основен приоритет е да не допуснем гуркулите да влязат. Това е основният ни приоритет, нали, магистър Айдър? И все пак малко повече пари ще са ми добре дошли.

— Малко повече пари винаги са добре дошли, но точно това е проблемът с търговците. Винаги са предпочитали да ги печелят, а не да ги харчат, дори когато е изцяло в техен интерес. — Тя въздъхна дълбоко и забарабани с пръсти по масата, приковала поглед в ръката си.

Замисли се. В следващия момент започна да сваля пръстените си. След като свали и последния, събра ги в шепа и ги пусна в кутията с монетите.

— Прекрасен жест, магистър Айдър, но не бих могъл…

— Настоявам — каза тя, после разкопча тежкото колие от шията си и го пусна в кутията. — След като спасите града, винаги мога да си купя нови. Така или иначе, няма да имам кой знае каква полза от тях, когато гуркулите ги свалят от мъртвото ми тяло, нали? — тя изхлузи от китките си тежките златни гривни, обсипани със зелени камъни. Миг по-късно и те издрънчаха при останалите й бижута. — Вземете ги, преди да съм си променила решението. Когато си се изгубил насред пустинята, приемаш вода…

— От който ти предложи и колкото ти дава. Кадия ми отговори по същия начин.

— Кадия е умен човек.