Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Смехът си е смях, реши Логън, но уважението май ще се позабави малко.

— В случай че ви е грижа — провикна се Феро от стената, — ездачите отминаха.

— Накъде тръгнаха? — попита Баяз.

— Изток, откъдето дойдохме ние, бързаха.

— Нас ли търсят?

— Кой знае? Не им го пишеше на челата. Но ако търсят, почти сигурно е, че ще открият следите ни.

— Тогава по-добре слизай оттам — намръщи се Баяз. — Потегляме веднага. — Замисли се за момент. — И гледай да не хвърляш повече лайна!

До Санд дан Глокта, началник на Инквизицията на Негово величество в Дагоска, поверително.

Сериозно съм разтревожен, че не ви достигат хора и средства.

Колкото до хората, налага се да се справите с каквото разполагате и с каквото успеете да набавите със свои сили. Както ви е добре известно, почти всичките ни армейски части са в Англанд. За съжаление бунтовническите нагласи сред селячеството в Мидърланд за момента ангажират изцяло останалите ни ресурси.

По въпроса за средствата, боя се, че не мога да отделя нищо. Безсмислено е да настоявате отново. Моят съвет е да изстискате докрай Гилдията на търговците на подправки, местното население и когото другиго успеете. Справяйте се със ситуацията по ваше усмотрение, Глокта, взимайте назаем. Проявете онази изобретателност, която ви прослави по време на войната в Кантика.

Вярвам, че няма да ме разочаровате.

— Работите вървят с огромна скорост, ако позволите да отбележа, началник. Откакто централната част на града е отворена за местните, работната ръка се утрои! По цялата ширина на полуострова защитният ров е под морското ниво и с всеки изминал ден дълбочината му се увеличава! В момента морето се удържа само от малки шлюзове в двата края на рова и всеки момент сме готови да го наводним по ваша заповед! — Висбрук се облегна назад с доволна усмивка на месестото лице.

Все едно всичко това е било негова идея.

В централната част на града се разнесе сутрешният призив за молитва. Странното протяжно напяване от високите кули на Великия храм се понесе над Дагоска и проникна във всяка сграда, дори тук, в стаята за аудиенции на Цитаделата. Кадия зове своите за молитва.

— Пак ли стана време? — горната устна на Вурмс се изкриви от отвращение. — Проклети да са местните и противните им суеверия! Не трябваше да ги пускаме обратно в храма! От проклетото виене ме заболява главата!

И дори само заради това си заслужаваше. Глокта се усмихна.

— Ще преживея вашето главоболие, ако то е условието Кадия да е доволен. Имаме нужда от местните, независимо дали на вас ви харесва, или не. А те обичат да пеят, така че свиквайте, това мога да ви посъветвам. Ако ли не, увийте си главата с одеяло.

Висбрук се заслуша, докато Вурмс продължи да се жалва.

— Да си призная, на мен пеенето ми действа успокоително — каза той. — Освен това не можем да отречем положителния ефект от отстъпките на началник Глокта за местните. Благодарение на тях външните стени са ремонтирани, портите — подменени, дори скелетата са вече почти разглобени. Набавен е и камък за нови бойници, но тук идва проблемът, зидарите отказват да работят и ден повече, без да им бъде платено. Войниците ми са на четвърт надница и моралът е нисък. Средствата са големият ни проблем, началник.

— Напълно съм съгласен — рече ядосано Вурмс. — Силозите за зърно са почти пълни, бяха изкопани два нови кладенеца в гетата на огромна цена, но възможностите ми да продължавам да работя на кредит са почти изчерпани. Търговците на зърно са ме стиснали за гушата!

Смея да твърдя, че твоята не е чак толкова здраво стисната като моята, при това от всички търговци в града, не само на зърно.

— Не мога да си покажа лицето навън, без да ме погнат с викове. Репутацията ми е на път да се срине, началник!

Все едно си нямам по-сериозни грижи от репутацията на един идиот.

— Какво дължим досега?

Вурмс свъси вежди.

— За храна, вода и оборудване не по-малко от сто хиляди.

Сто хиляди? Търговците на подправки обичат да печелят, но мразят да харчат. Айдър няма да ми осигури и половината от тази сума, дори да предположим, че се постарае сериозно.

— А при вас, генерале?

— За наемниците, изкопаването на рова, поправките на стените, допълнително оръжие, брони и муниции… — Висбрук изду бузи. — Всичко на всичко почти четиристотин хиляди марки.

Глокта насмалко не се задави със собствения си език. Половин милион? Кралски откуп, че и отгоре. Сълт не би могъл да осигури толкова, и да искаше, а той очевидно не желае. Хора умират за частица от такава сума.