Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

Кучето изрева и замахна с меча си към една, докато профучаваше покрай нея. Острието я захапа дълбоко и я хвърли назад. От удара Кучето се завъртя настрани, после заудря пак и пак. Не спираше да крещи. Острието му подсече крака на един шанка и го вдигна във въздуха. След това Кучето падна и започна да се пързаля надолу по склона. Влачеше се в кишата и се опитваше да стане. Шумът на битката го заобиколи отвсякъде, странни, приглушени от мъглата звуци. Изкрещени от мъжете ругатни, ръмженето на шанка, тракане и сблъсък на стомана в стомана, на стомана в плът.

Озърна се, продължи да се носи надолу, не знаеше откъде щеше да изскочи следващият плоскоглав, не знаеше дали в следващия миг няма да го прониже копие в гърба. Видя сянка и скочи към нея с мощен рев. Мъглата като че ли се вдигаше отпред и Кучето закова на място. Викът замря в гърлото му, той насмалко да падне възнак в бързината да се махне оттам.

Страховития беше на не повече от пет крачки от него и отблизо беше още по-голям и отвратителен. От цялото му татуирано тяло стърчаха пречупени стрели, а това, че беше стиснал в юмрук гърлото на един от войниците, само подсили ужаса на Кучето. Държеше го с опъната пред себе си ръка, а онзи размахваше ръце и риташе с крака. Сините мускули и сухожилия играеха по ръката, с която стискаше гърлото на войника. Очите на жертвата щяха да изскочат, устата й се отваряше, но не издаваше никакъв звук. Чу се силно изпукване и гигантът метна настрани трупа на войника, който се запремята надолу по склона. Главата му се подмяташе, сякаш нищо не я държеше повече към тялото, тялото накрая спря и остана да лежи неподвижно в калта.

Сега Страховития стоеше изправен в мъглата и гледаше през черната си маска право в Кучето. Кучето просто щеше да се напикае.

Но някои неща просто трябва да се свършат. И по-добре веднъж завинаги да приключиш с тях, отколкото цял живот да живееш със страха. Това щеше да каже Логън, ако беше тук. Затова Кучето отвори уста, изкрещя с пълно гърло и се понесе напред с вдигнат над главата меч.

Гигантът протегна нагоре защитената си с броня ръка и пое острието. Стоманата удари в стомана и зъбите на Кучето изтракаха. Мечът излетя от ръката му и се завъртя във въздуха, но той вече замахваше с ножа. Успя да го промуши под огромната ръка на гиганта и го заби до дръжката между татуираните ребра.

— Ха! — викна Кучето, но радостта му бе краткотрайна.

Тежката ръка на Страховития изфуча в мъглата, удари го с опакото си в гърдите и го хвърли назад. Цялата гора се завъртя, едно дърво изскочи сякаш от нищото и го фрасна здраво в гърба. Кучето се строполи под него, опита да си поеме въздух и не успя. Опита да се претърколи и също не успя. Болката смазваше ребрата му като огромна скала върху гърдите.

Вдигна поглед и зарови пръсти в калта, но нямаше въздух дори да простене. Страховития вървеше към него и не бързаше за никъде. Посегна и извади ножа от гърдите си. Острието изглеждаше като детска играчка, стиснато между огромните му пръсти, с които го издърпа навън. Приличаше на тънка клечка за зъби. Метна го настрани сред дърветата и от него се проточи дълга струя кръв. Вдигна огромния си крак, защитен от броня, за да го стовари върху главата на Кучето и да я разцепи като орех. Гигантската сянка падна върху лицето му, но Кучето не можеше да помръдне, лежеше, скован от болка и ужас.

— Гнусно копеле! — от дърветата излетя Три дървета, блъсна с щита си бронираната половина на гиганта и го измести, така че металният му ботуш се заби до лицето на Кучето и го опръска с кал.

Възрастният войн налетя на Страховития и озъбен, крещящ, започна да сече бясно с меча си незащитената част от тялото му, докато онзи още залиташе от сблъсъка. Кучето отваряше уста като риба на сухо, гърчеше се, опитваше се да стане, но успя само да се надигне и да опре гръб в дървото.

Гигантът замахна с бронирания си юмрук достатъчно силно, че да събори цяла къща, но Три дървета се извъртя настрани и го пресрещна с щита си, после замахна отстрани с меча и остави голяма вдлъбнатина в маската на Страховития. Ударът беше достатъчно силен, за да изметне назад главата на гиганта и да го накара да се олюлее. От отвора за устата му потече кръв. Три дървета нападна отново и го посече през гърдите. Острието хвърли искри при сблъсъка си с металната броня и разцепи дълбоко синята гола плът. Безсъмнено смъртоносен удар, но от острието полетяха едва няколко капчици кръв, а когато се отдръпна, на гърдите на гиганта не беше останала рана.