Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Тъй вярно, господине.

— Искам да стоиш отпред и да не допускаш никого вътре освен мен и капитан Яленхорм. Никого. — Уест понижи глас: — При никакви обстоятелства.

Пайк кимна и тъмните му очи проблеснаха в розовата пихтия на лицето.

— Разбрано. — Той отиде до входа и застана отпред почти небрежно, с пъхнати в колана палци.

Миг по-късно по склона над командния пост се спусна ездач и спря пред шатрата на Бър. Конят изпръхтя и от ноздрите му изскочиха облаци пара. Ездачът скочи от седлото и се закандилка напред, но Уест застана на пътя му.

— Спешно съобщение за маршал Бър от генерал Паулдър! — изпелтечи в бързината вестоносецът.

После опита да продължи напред, ала Уест не помръдна от място.

— Маршалът е зает. Можеш да предадеш съобщението си на мен.

— Но заповедта ми изрично…

— На мен, капитане!

Мъжът примигна.

— Дивизията на генерал Паулдър е нападната, господине, в гората.

— Нападната?

— И то тежко. Бяхме подложени на няколко свирепи атаки по левия фланг и не можем да удържаме дълго така. Генерал Паулдър иска разрешение да отстъпи и да се прегрупира, господине, изтикани сме от позицията ни!

Уест преглътна. Планът вече започваше да се разнищва и всеки момент можеше да се разпадне напълно.

— Отстъпление ли? Не! Невъзможно. Ако той отстъпи, дивизията на Крой остава непокрита. Кажете на генерала да продължи да удържа позицията си и ако може, да предприеме атаката по фланга. Кажете му в никакъв случай да не отстъпва! Всеки от хората му да държи до последно!

— Но, господине…

— Тръгвай! — изкрещя Уест. — Веднага!

Мъжът отдаде чест и се качи на коня. Но преди още да се бе отдалечил по склона, пред шатрата спря нов вестоносец. Уест изруга под носа си.

Беше полковник Фелниг, началник-щаб на Крой. Него нямаше да може да отпрати така лесно.

— Полковник Уест — викна той, докато скачаше от седлото. — Дивизията ни е подложена на тежки атаки по цялата дължина на фронта, а сега на десния ни фланг се появи конница. Кавалерийска атака срещу наборници! — той се насочи към шатрата и започна да сваля ръкавиците си. — Без подкрепления няма да издържат дълго, а огънат ли се, целият ни фланг отива! Това ще е краят! Къде се бави този Паулдър?

Уест безуспешно опита да го забави.

— Генерал Паулдър също е подложен на атака. Но аз ще заповядам за незабавни подкрепления от резервите…

— Не е достатъчно — изръмжа Фелниг, промуши се покрай него и понечи да влезе в шатрата. — Трябва веднага да говоря с маршал…

Пайк пристъпи към него с ръка на дръжката на сабята си.

— Маршалът… е зает — прошепна той, очите му изхвръкнаха и обезобразеното му лице придоби толкова заплашителен вид, че дори Уест изпита леко притеснение.

Фелниг отстъпи колебливо, примигна и нервно облиза устни.

— Зает. Разбирам. Ами добре. — Той отстъпи още крачка назад. — Резервите ще бъдат пуснати, казвате, полковник?

— Незабавно.

— Добре тогава. Добре… ще предам на генерал Крой да очаква подкрепления. — Фелниг сложи крак в стремето. — Но това е крайно необичайно. — Изгледа намръщено шатрата, после Пайк, накрая Уест. — Крайно необичайно. — Пришпори коня си и препусна надолу в долината.

Уест го проследи с поглед, мислейки си колко малко подозираше Фелниг за необичайността на ситуацията.

Обърна са към един от адютантите.

— Маршал Бър заповяда всички резерви да атакуват по десния фланг. Трябва да нападнат конницата на Бетод и да я отблъснат. Ако флангът поддаде, ще настане истинско бедствие. Разбрахте ли заповедта?

— Нужна е писмена заповед от маршал…

— Няма време за писмени заповеди! — изрева Уест. — Слизай долу и си върши работата, човече!

Адютантът послушно изтича надолу по склона към двата резервни полка, които търпеливо изчакваха в снега. Уест го изгледа как се отдалечава, мърдаше нетърпеливо пръсти. Ездачите започнаха да се качват на конете и да се понасят в тръс към началната си позиция за атака. Прехапал устна, Уест се обърна. Офицери и часови го наблюдаваха и на лицата им личеше от леко любопитство до пълно недоверие.

Тръгна към тях и кимна на двама-трима, сякаш всичко беше под контрол. Замисли се колко ли време щеше да издържи така, преди някой просто да откажеше да изпълни заповедта му, преди някой да нахлуеше в шатрата, преди някой да разбереше, че лорд-маршал Бър е с единия крак в гроба и е в това състояние от доста време. Замисли се дали щеше да стане, преди северняците да разкъсат редиците в долината и да превземат командния пост, или след това. Ако е след това, нямаше да има никакво значение.