Джо Абъркромби - Преди да увиснат на въжето

— Мамка му!

— Да беше почнал да стреляш, а? — Мрачния пусна една стрела и извади нова от колчана си.

Кучето също извади стрела, но пред очите му имаше толкова много мишени, че не можеше да избере по коя да стреля. Накрая стреля прекалено високо и се прокле наум. Плоскоглавите се приближаваха, бяха достатъчно близо, за да види лицата им, ако въобще можеше да се нарекат лица. Провиснала челюст, озъбена паст и малки, пълни с омраза очички. Примитивни оръжия — дървени сопи със стърчащи от тях гвоздеи, секири с остри дялани камъни и ръждясали мечове, взети от мъртви врагове. Препускаха нагоре между дърветата, бързи като глутница вълци.

Кучето улучи един в гърдите и онзи падна. Улучи друг в крака, но останалите не спираха.

— Готови! — изрева Три дървета.

Мъжете се надигнаха иззад дънера, вдигнаха остриета, копия и щитове, приготвиха се да посрещнат нападението. Кучето се зачуди как се подготвя човек да посрещне подобно нещо.

Иззад едно дърво изскочи плоскоглав и се хвърли във въздуха с озъбена паст. Кучето го гледаше, без да може да помръдне. Внезапно чу мощен рев в едното си ухо, после мечът на Тъл го пресрещна и го запрати обратно надолу по склона. От тялото му пръсна кръв като от разпран мех за вода.

Друг се хвърли напред и Три дървета отсече ръката му с меча и го блъсна надолу с щита си. Но след него идваха нови, а след тях нови и нови, връхлитаха на рояци дънера. Кучето простреля един в лицето на не повече от крачка от себе си, после извади ножа си и го заби в корема му, като крещеше с всичка сила. По ръцете му плисна топла кръв. Измъкна от ръката му боздуган и замахна с него към друг плоскоглав, но пропусна и залитна силно настрани. Навсякъде наоколо крещяха мъже, замахваха и ръгаха с оръжията си.

Видя как Тръпката затисна главата на един шанка с ботуша си към дънера, после вдигна високо щита си и заби металния ръб в лицето му. Посече втори със секирата си и го просна на земята. От удара му в очите на Кучето пръсна кръв. Иззад дънера скочи трети, Тръпката го сграбчи и двамата се изтъркаляха назад по земята. Когато спряха, шанка се оказа отгоре и Кучето го фрасна в гърба с боздугана, после пак и пак, и пак. Накрая Тръпката го блъсна от себе си, скочи и стовари ботуша си върху главата му. След това се втурна покрай Кучето и посече друг плоскоглав, докато онзи промушваше в ребрата един пищящ войник.

Кучето замига и опита да изтрие с ръкав кръвта от очите си. Видя как Мрачния заби ножа си в черепа на един шанка, острието му се показа през устата и го прикова към дънера на дървото. Видя как Тъл удряше с огромния си юмрук един плоскоглав в лицето, докато от него не остана само кървава пихтия. Друг плоскоглав скочи на дървото зад него, вдигна копие, но преди да успее да замахне с него, Дау връхлетя, отсече и двата му крака и го запрати премятащ се във въздуха.

Забеляза един от войниците на Тръпката, който се мяташе по гръб на земята. В едната му ръката беше впил зъби шанка и той отчаяно го блъскаше с другата. Кучето понечи да му помогне, но в този момент към него се насочи друг шанка с копие в ръка. Забеляза го навреме, за да се метне встрани, и като го пропусна покрай себе си, го посече с ножа през лицето. После се извъртя и го фрасна с боздугана в тила. Усети как главата му изхрущя като черупка на яйце. Обърна се и се озова очи в очи с друг. Огромен при това и с тежка секира в ръка. Онзи отвори уста, озъби се насреща му и пусна лиги.

— Давай! — изкрещя Кучето и вдигна ножа и боздугана.

Но преди онзи да успее да помръдне, зад него се появи Три дървета и го разцепи на две с меча от рамото до средата на гърдите. Плисна кръв и шанка се строполи на земята. После незнайно как се надигна. Успя само да извърти лицето си така, че на Кучето да му е още по-удобно да забие в него ножа си.

Сега шанка отстъпваха, а войниците на Тръпката крещяха и ги посичаха в гръб. Последният останал плоскоглав изписка, побягна към едно дърво и започна да се катери. Мечът на Дау сцепи дълбоко гърба му — червено месо и бели парчета натрошена кост. Онзи избърбори нещо неразбираемо, провисна от клона, потръпна и замря. Краката му се полюшнаха надолу.

— Довършихме ги! — изрева Тръпката. Лицето му беше изпръскано с кръв. — Оправихме ги!

Войниците вдигнаха оръжия и закрещяха. Поне повечето от тях. Но някои лежаха неподвижно, други бяха паднали ранени, стенеха, хъркаха през стиснати зъби. На тези не им е до ликуване, реши Кучето. Не ликуваше и Три дървета.

— Млъквайте бе, глупаци! Махнаха се засега, но ще дойдат нови. Това им е лошото на плоскоглавите, винаги се връщат повече! Разкарайте тези тела оттук! Съберете колкото можете стрели! Ще ни трябват, преди да е свършил денят!